На Цветница всичко трябва да бъде красиво – и цветята, и дрехите, и мислите, и усмивките… и местата, на които избираме да отидем! Такава се оказа изложбата „Цветята” на Симона Грошевска в Университетската ботаническа градина на „Московска” 49 до Факултета по журналистика.
Празнична като ден, изпълнен със светлина и хора, носещи върбови клонки. Тиха като обичайна неделя. Пъстро петно на сивата градска шапка. Уютна като червената тухлена черква „Света София”, към която сме понесли здравеца от градината. Ей така, ти е хубаво да се скриеш в нея!
Изложба „Цветята” не е изложба на живи цветя, нито пък просто фотографска изложба! Цветята са сцена, на която жените от фотосите играят мълчаливо и страстно. Гледат в теб, и цветята те гледат. Тихо стъпваш по алеите, лалетата се полюляват от вятъра, фотосите те пресрещат като огледала, градината става твоята пролетна сцена. Можеш да се откриеш в жената с коси от рози, или в тази, по чието рамо орхидеите се спускат в привиден безпорядък. Лилаво цвете, боднато в блестящи коси; слънчогледови фиби над чело на момиче, загледано в езеро; шноли от лилиум, шал от нещо неназовимо зелено – защо съм си мислела, че познавам цветята?! Жени с огромни очи и цветни мигли. С нанизи от чушки по блестящата шия – предупреждение за характер. Жени, които изчезват зад дървета или надничат зад тях – според това дали желаят да ги откриеш.
Докато се разхождаш, сцената се разлиства все повече с всяка минута и вековното дърво развява бледозелени листа. А зад завесите прозира златният силует на храма.
За да разберете за какво говоря, трябва да отидете там! Да чуете мечтите на Симона Грошевска. Да се наведете над описанието на всяко цвете – живо в лехите или още по-живо на фотоса. Да се потърсите в лехите.
Изложбата продължава до 1-ви май – нали и след Цветница всичко трябва да бъде красиво!
За fortisimo.eu – Светлозара Кабакчиева (снимки: Flowers Exhibitions)
0 коментара