Фортисимо

В тези дни на смирение и размисъл за жертвата на Спасителя, на поредните ми човешки грехове и гафове, на опитите за покаяние и за измолване на прошка, на опитите ми за благодарност към природата, на опитите ми да задуша болящия песимизъм и да отхвърля мислите за „няма” и „не става”, правя моите непрекъснати опити за летене.

Страстната седмица няма да остане незасегната от най-долните човешки страсти. Медиите сипят новини за грозни, низки страсти – излъгани, убити, изнасилени. По-безобидните, може би и по-маловажните са, че трапезата за празника ще ни струва еди колко си лева най-малко. Една голяма част от българите сигурно ще похарчат тези еди колко си лева за поне три празника най-малко. Други няма как да ги похарчат, защото няма откъде да ги вземат. Опитите да игнорирам тези новини едва ли са успешни. Опитвам да потисна собствения си необходим за нормален човешки живот материализъм и да мобилизирам духа си.

Събирам си мислите, подреждам надеждите, не забравям и вярата, защото без тях няма как да полетя. Опитвам да се организирам, да планирам, но се улавям, че за някои неща план няма. Няма план за неумението ми да направя така, че хем да живея правилно, хем да не съм на дъното. Няма план за това как да празнувам, когато не ми е празнично, защото няма как да се откъсна от реалността. Няма план за това как да дам кураж и да обгрижа най-близките, най-скъпите си хора, когато аз самата се нуждая от същото. Остават опитите за летене, дори без крила.

Пренареждам мислите си час по час и правя непрекъснати опити да се изтласкам от дъното, смирено да погледна на живота си и да полетя на крилете на духа си. Да помечтая за времето, когато ще мога да избирам на кой концерт или филм ще отида, а не дали да отида. Да помечтая за времето, когато ще вляза в магазина за играчки и ще купя играчката, която детето ми наистина иска, а не „нещо подобно” заради цената. Да помечтая за времето, когато срещите ми с приятели ще са повече споделяне на успехи и пълноценно изживяно време, а не размяна на съвети за оцеляване. Да помечтая за времето, когато ще правя нещата с цел и ентусиазъм, а не по инерция, защото за някои неща друг начин на този етап няма.

Смирено и с вяра целувам детски очи и ръце и се надявам да успея да предам любов към живота и собствените ми опити за летене, защото това ще е най-доброто наследство, което мога да дам.

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимки: garga-blog.com)