Фортисимо

Винаги съм се вълнувал от темата за необходимостта от открити и честно заявени позиции в публичното общуване. Мисля си, че това е в основата на хигиената на публичната среда.

В основата на конкуриращи се идеи за бъдещето на цивилизацията. Крайъгълен камък на системата от правила, които създават терена, на който да спорим за обществата, без да навлизаме в личното пространство.

Това ме кара да бъда подозрителен към всички по-известни или по-малко известни тайни общества.

Подозрителен съм към мъже, събиращи се във вторник вечер, по тъмно, със сериозни изражения на лицата. Задължителната маска за хора, които са убедени, че знаят големите тайни за съществуването на цивилизацията. Хора, които вярват, че тайните трябва да си останат тайни, защото ние няма да ги понесем или защото знанието им дава претенцията да направляват съдбата ни.

Подозрителен съм към заниманията на сериозни мъже, улисани в тайните си занимания до такава степен, че преди да започнат общуването си се закичват със странни значки или надяват бели чаршафи с червени кръстове, наподобяващи ретро униформи на спешна помощ.

Винаги съм се вълнувал от темата за необходимостта от открити и честно заявени позиции в публичното общуване. В тази връзка успехът на социални мрежи като Facebook е истинско интелектуално предизвикателство пред традиционното ми разбиране за публична и частна среда.

Със сигурност някой ден социолози, философи или политолози ще приемат сериозно да разгледат последиците от видимия сблъсък между тайните общества и социалните мрежи. На първо четене обаче, днес виждам значима пропаст между тези две групи. Пропаст – битово технологична и идейна.

Изведнъж прозрях, че сред приятелите си във Facebook имам много по-малко представители на различни тайни общества отколкото в извън виртуалния ми свят. Доколкото разбирам, мъжете на средна възраст са недоверчиви към социалните мрежи. Някой дори са недоверчиви към самите компютри.

За тях социалните мрежи вероятно представляват несериозни средища за дебат. В идеен план прекалената им публичност със сигурност влиза в остър сблъсък с навиците, традициите и ритуалите на тайните общества – за воденето на дискусии, касаещи обществото.

От друга страна социалните мрежи стимулираха публичния разговор. Днес в тях виждам да заемат позиции хора, които познавам отдавна, но никога не съм подозирал, че желаят да изкажат мнение.

Публичният разговор става все по-цветен. Гледните точки се увеличават с всеки нов статус на стената на публичността.

Пропастта е очевидна и се задълбочава, водеща до любопитен абсурд. Публичността в социалните мрежи ражда идеи за обществото, които остават абсолютна тайна за членовете на тайните общества.

Социалните мрежи постепенно ще се превърнат в платформите, които ще раждат или просто ще тестват идеите за бъдещето на цивилизацията, а тайните общества ще продължат да си пазят тайните, от които никой няма да има нужда.

За fortisimo.eu – Иван Капралов