Великденският остров, известен още като Рапа Нуи, е владение на Чили в Тихия океан. Получава името си от първия си европейски откривател – холандският адмирал Якоб Рогевен, който стига до земята на Великден, 5 април 1722 г.
Капитанът заварва около 3000 души местно население и около 900 каменни статуи, наричани моаи, които били разпръснати из острова. Големината на моаите стига до 11 метра. Не е ясно защо са били издигани, но археологични изследвания в каменоломните показват, че местното население внезапно е спряло да ги сече.
Островът е пълен с мистерии. На него се намира „Пътят на Света” – кръгъл камък, който криел космически тайни, ритуални и безлюдни градове и подземни лабиринти.
Най-мистериозна обаче е историята на полинезийските жители на Рапа Нуи. Твърди се, че през 16 – 17 век островът е обитаван от 15 – 20 хил. души. Войни за надмощие над ограничените ресурси обаче довели до демографски срив. Друг основен проблем бил изсичането на дърветата за производството на салове, с които да се пренасят каменните статуи. Обезлесяването довело до ерозия на почвата, която не можела да поддържа растителни култури. Липсата на хранителен ресурс предизвикал и канибализъм. През 19 в. пък голяма част от местното население било поробено в Перу.
Ново изследване на Висшето училище в Хавай и Калифорнийския държавен университет обаче твърди, че идеята за възхода и падението на Великденския остров е по-скоро мит. Учените казват, че територията на Рапа Нуи не е в състояние да изхрани многохилядно общество. Вероятно през цялото си съществуване населението е било около 3000 души. Това е преди намесата на европейците и без да взимаме предвид последвалите робовладелчески акции, които буквално обезлюдяват тихоокеанската земя.
Бледоликите са всъщност новоразкритите виновници за колапса на чилийския остров. Те са донесли с корабите си нови болести и плъхове, които бързо превземат вулканичната територията. Гризачите нямат естествени врагове на острова и скоростно увеличили бройката си с милиони. Изсичането на дърветата обаче повлиява негативно и на тяхната бройка. Според изследователите от Хавай – историите за междуплеменни войни и канибализъм могат да се окажат европейски измислици, с цел създаване на колорит в пътеписите на откривателите.
Конвенционалната история се вписва идеално в съвременните ни разбирания, че хората сме екологични чудовища. Но това не е пълната истина за Великденския остров. Несправедливо ще бъде ако не вземем предвид външното европейско влияние, обясняват учените.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимки: brucebalan.com и wayfaring.info)
0 коментара