Сигурен съм, че ви се е случвало да присъствате на скандал, в който клиент на мобилен оператор се кара със служител, отказващ да му даде лична информация. „Господине, номерът който ползвате се води на друго име”, обяснява служителят.
„Да, ама аз си плащам сметките”…
„Е, и?” – чудя се на ум аз. „Съгласил си се да ползваш номер на познат или роднина, ще се съобразяваш с последствията. Точка”.
Толкова ли е трудно за разбиране? Ами представете си, че утре в офиса дойде някой ваш мним приятел и се представи за титуляр на сметката ви. Ако консултантът не забележи измамата – „доброжелателят” може да си тръгне с някои ваши (опасни) лични данни.
Почти същото е положението с пощенските услуги. Често пазаря от чужди електронни магазини и затова съм редовен посетител в близкия пощенски клон. Там обаче ситуацията е друга. Любезната служителка зад гишето с международните пратки не е склонна да прави никакви компромиси. Връщала е десетки хора, просто защото пратката не е адресирана точно до тях. Отказвала е да даде пакета на мой приятел, който отиде с личната ми карта. Пропуснал съм да попълня пълномощното на гърба на известието.
Много често правя поръчки и за други хора, но те не ходят да се карат, че си искат пратката, въпреки че тя е адресирана до мен. А и да отидат – все тая ;)
Най-интересното е, че в пощата скандали няма. Дори напротив, чуват се благодарности, че дамата се отнася толкова сериозно с колетите им.
Любопитно, когато са застрашени материалните ни интереси – ние сме склонни да толерираме строгото спазване на правилата, но стане ли въпрос за някаква си информация – тук правилата падат. Въобще не се замисляме, че кражбата на лични данни може да предизвика доста по-големи главоболия от загубата на една блузка, поръчана от Англия…
Чудни приоритети на един чуден народ!
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка: amandasablan.blogspot.com)
0 коментара