Фортисимо

Поне веднъж всеки от нас е имал момент, в който му се е искало да живее извън България. Я новините за поредното повишение на тока ще ни стресират, я дупките по улицата са ни вечния трън в очите.

Сигурно сте чували думите „това на запад не го правят така” или „онова в Европа никога няма да се случи”. През последните седмици съм пряк наблюдател как може би скоро тези думи ще важат и за у нас. От близо месец пред детската млечна кухня на Руски паметник в Шумен може да видите полицейски коли и униформени служители.

Не защото вземат храна за децата си, а защото вероятно са се заели да се справят с неправилното паркиране в района. Като потвърждение на предположението ми ще кажа, че видях да се съставят десетки актове. За същото време и закопчаните със скоби коли не бяха малко. В началото си казах, че това е поредната еднодневна акция за отбиване на номера. Застанали за малко, написали някой акт, на следващия ден ще си заминат и историята ще се повтори. Да, ама не.

Полицаите стоят стриктно на пост ден след ден, дори и в лошо време. Факт е, че с напредването на дните шофьорите, които продължаваха да спират на забранена територия, намаляха. Вече по-малко са и онези водачи, решили да пият кафе в отсрещното заведение, защото автомобилите на някои техни „колеги” стояха с часове закопчани със скоби.

Макар и единици, все пак има и такива, които не се страхуват от глоби и актове и продължават да си спират точно пред кухнята. Докато четат тези редове сигурно точно те ме мъмрят и се питат как да вземат храна за детето си като не могат да паркират там. Отговорът, драги водачи, е на паркингите в съседство.

Вярно ще се разходите за 2 минути, но ще сте сигурни, че няма да има неприятни изненади. Ние българите сме свикнали да спираме пред магазина, в който искаме да отидем, вместо да се разходим дотам пеша, да паркираме точно пред заведението, в което ще пием кафе, въпреки, че е забранено. Вместо да оставим колата малко по-далеч.

И ако това не може да се случи ще се гневим вместо да се поучим и научим, че това в европейските страни, на които толкова много искаме да приличаме, го няма.

Вероятно сте станали свидетели и на голямото чистене в Шумен. За дни от тревните площи бяха извозени тонове боклуци. Междублоковите пространства изведнъж придобиха малко по-приветлив вид. Сякаш и прахолякът, с който малко или много след разкопаването на улиците бяхме свикнали, за миг се изпари. Дори пътните платна вече се мият през нощта.

Ако обиколите Шумен сигурно почти няма да намерите препълнен казан с отпадъци. Струва ли ми се или нещо се случва? Нещо хубаво, нещо различно. Иска ли ми се или е вярно, че лека-полека започваме да се движим напред. Имам само една надежда... че след голямото чистене ще пазим за по-дълго тази красива гледка, че след като акцията на полицията приключи всичко няма да се върне по старому, че след като веднъж му е закопчана колата, втори път шуменецът няма да посмее да спре пак на същото място.

Всичко е в наши ръце.

Ако искаме някаква промяна, ние самите трябва да се променим, а не само да се оплакваме в каква държава живеем. Държавата не ни е виновна, ние сме тези, които я съсипваме.

Между другото акцията за неправилно паркирали автомобили е в пълен ход и в останалите квартали на града, така че имайте едно наум.

За fortisimo.eu – Силвия Терзиева (снимка: botevgrad.com)