Фортисимо

Винаги съм се старала да не съдя другите. За мен всеки преценява как и защо да постъпи по този или онзи начин. Всеки избира своя начин. Всеки прави своя избор. Въпросът е да не пречи на другите.

И да не иска те да са като него.

Напоследък все повече се дразня от постъпки, които влизат вече ежедневно в къщата ми – по нет-а, телевизия или хорски думи. Не говоря за компромати, интриги или политически игри и „врътки”. Говоря за живота. Твоя, моя и на другите около нас.

Говоря за хора, отишли си по начин, който е можело много лесно да бъде избегнат.

Смъртта винаги е придружена от въпроси. Никога не е достойна и героична. Никога не й е времето. Егоистична. Не е честна. Но е част от живота. Някак си оставам безмълвна и примирена когато е нямало друг начин. Друг изход или лек. Друг път и възможност за избор. Но не мога да проумея оная безсмислена, излишна, глупава смърт. Нея защо правим част от живота ни?!

Млади хора. Не сами. Просто се събират да излязат вечер. Тръгват от вкъщи, по тротоара. И .... става касапница. След това са болката и въпросите. Защо?!

„Той бе толкова добър,
те защо ми го убиха?”

А не е война. Няма мотиви, отговори, каузи и дела. Има въпроси. Има смърт и болка. А е било толкова лесно да си жив. „Ако”. Ако някой не се беше качил на колата. Ако излезеха минутка по-късно.

Без мисъл. Без смисъл.

„И след неговата смърт
боят им нима ще стихне?”

Изразът „Война по пътищата” го превърнахме в клише. Суха статистика, прочетена в новинарски емисии с отработен тон. А зад нея – болка и смърт. Излишни. Негероични. Без каузи.

Винаги съм се старала да не съдя другите. Но не мога безмълвно да се поставя на мястото на другия. Не искам неговата гледна точка. Той е имал избор.

„Тръгват. Бият се. Защо?”

Избор да не пречи на другите. Не ставаш „велик” когато караш кола без да я владееш. Не е постижение в живота да си вдигнал над 100 км/час.

„После има друго. То
някак мъчно се разбира.”

Сега какво?! Какво постигна? До къде стигна?! Какво остави след себе си ?! На кого го доказа?.

Друго да ви пиша пак – скръб ще бъде. Няма нищо друго. Няма нищо поетично.

Няма нищо по Вапцаров.

За fortisimo.eu – Мариана Добрева