Фортисимо

Не можем да отидем на вечерна служба в църквата, твърде късно е за 4-годишния ми син, а и честно казано аз не обичам тази служба. Знам какво ще ми кажат всички свещенослужители, че това е празникът, че това е времето когато се ходи до храма.

И точно вечерта трябва да сме там, за да усетим тайнството.

Ходила съм преди години, когато бях сама и винаги съм имала лоши спомени. Тълпата дори много вярваща и дошла с добри намерения, в един миг става неконтролируема. Не обичам намачкани крака и обувки и запалени коси. Една година присъствах на точно такъв инцидент в църквата, беше пълно до такава степен, че не се дишаше. На 20 см пред мен стоеше момиче с красива дълга коса, която в един миг пламна. Стоящите зад нея уж я изгасиха бързо, но… половината от дължината вече я нямаше, а тя беше ужасена. За мен, за нея сигурно също, косата е много важно нещо, то е част от светоусещането. Ако не беше така всички щяхме да сме без коси…

Това са само спомени. По много причини се отказах от ходенето на църква вечерта точно на Възкресението Христово. Това е мой избор и аз имам право на това. От както съм майка това вече дори не стои като избор пред мен, няма как. Ходя в неделя сутрин – точно на Великден. Тази година за пръв път смених храма, избрах по-големия защото е по-близо. Малко след 9 сутринта заедно със сина ми тръгнахме да запалим свещ. Никога нямаше да се сетя обаче, че точно на Великден след 9 сутринта църквата няма да работи. Дето нямаше да се сетя, ами щях и да поспоря с някой, ако ми беше казал, че няма да работи… да речем до 11, тогава започвала литургията.

Е, стига бе, как е възможно?! Точно на Великден, точно на най-големия християнски празник, най-голямата църква в града не работи. Или ще отвори почти на обяд. Не че има много храмове в нашия град, нищо и два вършат работа, ако работят?! Защо точно на Великден да е затворено?! Какво че е имало служба цяла нощ?! Толкова ли нямаше начин да има един дежурен – просто да отвори, да продава свещи и да казва: „Христос Воскресе”?!

Аз не съм религиозна, но съм вярваща и ходя на църква, не когато „трябва”, а когато аз имам потребност и смятам, че искам да вляза в храма. Как и кого почитам е моя отговорност и мой грях!

Не разбирам. Кварталният супермаркет успя да си направи смените така, че да е отворен по празниците и да има усмихнати момичета, които работят и казват: „Христос Воскресе”. Как може църквата, която уж иска да прибере миряните си, да не успее да направи същото – поне на Великден?!

На връщане, с намерението да запалим църковните свещи в къщи, в отговор на моите въпроси-отговори и чудения, синът ми каза простичко: „Дядо поп сигурно още закусва, мамо”.

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: mgzin.com)