Фортисимо

Откакто се помня слушам за отделни идеи, проекти и управленски решения, опитващи се да превърнат паметниците на българското културно и историческо наследство в основен двигател на местната и националната икономика.

Роден в земите на старите столици, постепенно започнах да се съмнявам, че това е възможно.

„Само с история не се живее”, заговориха скептиците. Получили сили от непрестанните и неуспешни опити да представим историята като печеливш туристически продукт.

„България е на трето място по брой на културно-историческите паметници в света след Италия и Гърция”, сподели екскурзоводът от туристическа агенция „Авистра” Стойчо Стойчев, подхващайки отново задочния разговор за възможната или невъзможна мисия за ползотворната връзка между историята и съвременната икономика.

Предстояха ни три интересни дни в северна и централна Гърция. „Тук е житницата и овощната градина на страната”, продължи Стойчев, подчертавайки факта, че икономиката на тази страна разчита основно на маслините.

Живото земеделие е видимо дори през прозореца на автобуса. Спретнати къщи с двор, в който е спрял трактор, се нижат една след друга. Картина, последвана от обработени полета със задължителна напоителна система. Помислих си, че някога това също беше съществена част от българската икономика.

След това влязохме в градчета с имена като Катерини, Едеса, Каламбака и Кастрати. Всички препитаващи се от туризъм. Катерини е административен център на курорт на Бяло море, оформящ с околните курорти така наречената „Олимпийска Ривиера”, с население от около 35 000 души. В Едеса живеят около 25 000 души, които са превърнали в основен свой поминък прочутите си водопади и намиращите се на близо ски курорти.

Докато сходните по размер Каламбака и Кастрати са входните артерии към впечатляващите манастири на Метеора. Дубликатът на монашеската репбулика в Атон – Метеора е заселен през 11 век постепенно, оформяйки манастирски комплекс върху извисяващи се на около 400 метра скали остри като игли. В най-добрите си години в тези манастири са живеели близо 2000 монаси. В момента действащи са седем от тях, а шест са пригодени за туристически посещения.

Мястото е уникално, историята е впечатляваща. Другото е убеждението, че историята може да бъде двигател на икономиката. Неусетно се хванах, че броя автобусите, напъплили стръмния асфалтов път към „Свето Преображение Господне”.

Гледам го от скалата, на която е „Свети Стефан”, и превивам пръст след пръст. В рамките на тези два часа само през тези два манастира преминаха сто автобуса. Това са около 4000 организирани туристи, които са заплатили такса от по 2 евро за вход. Елементарната сметка води до около 16 000 евро.

Има още четири манастира и близо три часа работно време. Няма как да пресметна допълнителните приходи от свещички, картички и сувенири, но и няма смисъл. В тези географски ширини средногодишната температура е 12 градуса. Мога да се обзаложа, че дните, в които манастирите са достъпни, са поне две трети от годината.

В това уравнение има няколко хикса, но мисля, че никой не би отрекъл извода, че това е една история, която може да бъде основа в местна или национална икономика. В основата на икономика, която няма ресурси, за да развива промишленост, но знае да се храни от земята си и да печели от историята. Дори в сериозната криза икономиката на Гърция заработва три пъти повече от нашата.

Трудно ми е да се сетя за икономически субект в земите на старите български столици, генериращ подобен ресурс. Вярвам, че хората в  Катерини, Едеса, Каламбака и Кастрати не се съмняват, че могат да живеят добре, разказвайки историята на страната си и посрещайки гости от цял свят. Добре е за тях и за всички, които имат възможността да посетят тези земи.

За fortisimo.eu – Иван Капралов