Фортисимо

Туристическият продукт „Великден в Гърция” вече е популярен сред българите. Точно колкото дестинацията „Коледа във Виена”. Освен това е по-достъпен и евтин.

Интересът се поддържа от общата история на България и Гърция и общата религия. Членството на двете държави в Европейския съюз премахна и граничните формалности, което превърна „Великден в Гърция” във възможна мисия. Завърналите се оттам често споделят, че това не е просто екскурзия, а попълването на липсващи елементи от самия православен Великден.

За център на нашия Великден в Гърция избрахме курортното градче Катерини. Със своите 35 000 жители Катерини е административен център на част от най-голямата административна област на Северна Гърция – Македония. Същинската му курортна част, представляваща добре подредени хотели на по три и четири етажа на брега на Бяло море, се нарича Паралия Катерини и е част от така наречената „Олимпийска Ривиера”. Пристигнахме привечер на Велики петък и още преди да видим хотела се впечатляваме от църквата. Няма как – тя е естествения център в курорта. Разположена на първа линия до брега на морето. Поддържана и с блестящи стъпала от бял мрамор.

Сградата на църквата не се сблъсква с архитектурата на околните хотели. Не е отчетливо по-висока от тях или пък потулена между терасите им. Църквата стои съвсем естествено на първа линия, както естествено стои и православния ритуал за гърците. В това се убедихме още първата вечер.

Облечени в новите си дрехи, семействата на Катерини се струпаха в църквата за вечернята. Запалиха свещ, съпреживявайки Христовите страдания, и заедно с поповете се отправиха в траурно шествие по централната улица на Катерини, извършвайки символичното погребение на Иисус Христос.

Много впечатляващо. Деца, родителите им и техните родители със свещи в ръка извървяват този път между малките таверни и хотелите, от които се препитават, на Велики петък. А в нас не остана и капчица съмнение, че това им се налага от нещо друго освен от вярата.

Утрото на Велика събота. Тишина, огромното слънце излиза над несвършващата линия на хоризонта на Бяло море. Катерини е притихнал в очакване на празника. Видях много семейства да прекарват този слънчев ден заедно. В последния ден от строгия Великденски пост семействата се събират в градината на двора. Къща без градина, двор и собствен трактор отстрани е рядкост. С настъпването на нощта площадчето пред църквата постепенно се превръща в сцена, на която ще се извършват важни събития.

Поповете построиха малка трибуна. Пред храма се появи служител с набор от всички възможни размери свещи. Хората заприиждаха от всички страни. Не е като при нас. Църквата е център, който ги събира усмихнати и спокойни, а не крайна цел, която трябва да достигнеш елеминирайки околните. Свещите се палят извън храма. В полунощ поповете излязоха и от малката трибуна с гръб към морето и лице към града съобщиха на множеството – „Христос анести!”.

В този момент от близкия мостик се понесе заря, организирана от група костюмирани младежи. Жената до мен ме поздрави и продължи да пее заедно с поповете. Точно както направиха две момичета в черни рокли отстрани и други две момчета, приличащи на рапъри.

Всеки екскурзовод ще ви каже, че гърците са много религиозен народ. След вашия „Великден в Гърция” вече ще знаете и какво точно означава това. Колкото до липсващите елементи в един православен Великден. Става дума за чувство, за отношение към религията. По-точното дори е не липса, а недостатъчност, както биха се изразили македонците.

„Великден в Гърция” не е просто екскурзия, а пълнотата в изживяването на най-светлия християнски празник.

Материалът е публикуван в днешния брой на „Твоят ден” – приложение във вестник „24 часа”

Иван Капралов