Фортисимо

Сигурен съм, че имате стари познати-пиявици, които само чакат да ви засекат по улиците, за да започнат да ви се оплакват, да ви молят за услуги и да ви засипят с един тон излишни въпроси.

Сигурен съм, че всеки път показвате нежелание за водене на разговор, отговаряте с половин уста, все бързате за някъде, но резултатът е нулев. Пиявиците не искат да приемат, че вие нямате желание да общувате с тях.

Да, досадниците не са голям проблем. Има далеч по-важни неща във всекидневието ни. Но пиявиците всеки път успяват да ви изнервят, а от това страдате вие и близките ви.

Любовта към човечеството като цяло е запазена марка единствено на (обикновено) празноглавите кралици на красотата. Мислещият човек се фокусира върху близките си хора. А пиявиците не са ви близки. Може и да са били някога, но сега не са. Не им се обаждате, когато ви трябва помощ или когато искате да споделите нещо, нали?

Хората се развиват, а вътрешните промени водят към нови контакти и загърбване на старите. Освен, ако тези старите не се развиват с вас. Това е рецептата за истинските приятелства и връзки, които продължават до живот… Сигурен съм, че имате и такива ;)

Доста често чувам „Гошо навремето всяка вечер излизаше с нас, сега даже не ми вдига телефона”. Та какво му е странното на това? Може пък на Гошо да му е писнало да слуша за жена ти, която все те изнервя или за колата ти, която все се чупи, за простите ти колеги… Никой не обича да бъде само товарен с проблеми. А може Гошо да има потребност да говори за нещо различно освен за Еврофутбол и бира (животът е доста по-шарен). Когато се наруши балансът в комуникацията – единият се превръща в емоционална пиявица за другия. Това си личи отдалеч и ако проблемът се запази известно време – с приятелството е свършено.

Идеята, че трябва да сме съпричастни, че трябва да помагаме на другите – се задейства по време на агонията в отношенията. Възпитанието ни пречи да сме директни и да изясним положението. Намеците не помагат, знам го от опит. Затова трябва да се действа директно.

Не е безсърдечно, а по-скоро е честно да кажеш право в очите на досадния познат, че не ти е приятно да те занимава с проблемите си. Че ти е писнало всеки път да те спира и да те ангажира с едни и същи въпроси и с приказки за едното време…

Не е толкова важно какво е било, никой не е сигурен какво ще бъде, затова трябва да живеем в настоящето и да обръщаме внимание най-вече на себе си и на своите близки. Звучи егоистично, но това е достойното поведение. Другото в един момент избива на лицемерие.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка: daicynotdaisy.wordpress.com)