Фортисимо

Когато бях малка, знам ли точно на колко години съм била, още когато Иван Славков – Батето беше млад, и Николай Кoнакчиев и Тома Томов също, сещам се че майка ми много, ама много ги харесваше тези тримата.

Всеки път, когато се появяха на все още черно-белия екран, тя се усмихваше широко и казваше „Моите симпатяги” или „Моят симпатяга”. И така години наред. Дори имаше моменти, в които ако тя отсъства от стаята, а пред мен се мяркаше образът на някой от тях, аз тичах да я викам с думите: „Бързо, майко, симпатягата ти…”

Във вчерашния ден стоим заедно с майка ми пред телевизора и прехвърляме програма след програма, докато бърборим за всякакви други неща, и в общи линии темите не са от най-веселите и спокойните. За кризата, за цените, за отношенията които объркват… Прехвърляйки телевизионните програми попадам на образа на Батето, излъчват интервю от 2007 г. в негова памет.

„Симпатягата ти…” по стар детски навик казвам аз на майка ми и в този миг темите, които обсъждахме спират. Гледаме и мълчим.

Сигурна съм, че това събуди у майка ми редица спомени, за отминалото време, за младостта й. После пак продължаваме да си говорим и тя казва: „Много го харесвах на времето, но истината е, че той и на стари години изглеждаше добре, и беше все така интересен и забавен и все така с чувство за хумор… Жалко, можеше още да си поживее. Всъщност той си живя както трябва и отстрани погледнато – наживя се”.

Ами да, така е! Наживя се. Винаги може още и то се отнася за всеки човек. За личността на Батето спорове ще има винаги, както имаше докато беше жив. Той живя добре, защото беше такъв по природа, или защото е такъв по природа – живя добре. От известните факти за живота му е ясно, че е останал рано без баща, но пък се справил с живота си и е станал известен и специален човек. Това говори, че е бил амбициозен. Така де, пробил е човекът – с амбиции, с късмет и харизма. Само че е хубаво да не забравяме, всъщност кой беше Батето.

Нямам нищо против него, той просто е бил на подходящото място в подходящото време и станал зет на първия в държавата. С неговия характер, той пак щеше да е Батето, но ако нямаше този личен роднина щеше много да си пати. От друга страна не може да не му се признае, че с усмивка и хитрост е успял да бъде доста време на върха, и преди и след промяната. Дето се вика, гъвкав е бил човекът, харизматичен. Широко скроеният характер, каквото и да включва той, винаги печели.

Печели женските сърца, защото коя жена не обича комплименти, коя жена не харесва хубав мъж.

Печели и мъжките, защото кой мъж няма да поиска да е като него. Да си развява коня, да си говори каквото иска, с усмивка на лице да казва точно каквото мисли, да заема все отговорни постове и да е център на внимание, където да се появи. Както се казва – който го може, го може. Е, той го можеше.

Може да е бил тарикат, може да е бил и мошеник, може да е бил женкар, може да е бил близък и с властта, и с мутрите, може да е бил и пишман политик, може да е простеел на моменти (с наследения от тъста си хумор), може да е успявал с връзки или подкупи, може и да не е бил от добрите.

В едно друго предаване, в една друга телевизия бе поканен Тома Томов и той също сподели какъв човек е бил Иван Славков. „Красиво момче, добър човек, свободолюбива и иновативна личност, шеф който е давал много свобода на подчинените си. Ние това можахме, това направихме, сега е ваш ред”, каза Тома Томов.

Тези дни около смъртта му и спомените на много хора, свързани с Батето, нито веднъж не чух на някого да е направил нещо лошо.
Наистина, не чух на никого нищо лошо да е направил… симпатягата на майка ми ;)

Дай Боже всеки да изживее живота си със свободата, която иска и да живее, по начина по който иска, и накрая да е непрежалим за толкова много хора…

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка sbj-bg.eu)