„Всички пенсионери да получат от 1 юли компенсация заради поскъпналия живот. Това ще обсъжда тристранният съвет след 19 май, съобщи социалният министър Тотю Младенов.
Сумата ще е еднократна и вече се умува да е около размера на една минимална пенсия, т. е. 136 лв., но се разработвали още варианти и Младенов не се ангажира с точно число. Очаква се компенсации да получат и хората с най-ниски доходи.
С радост ще увеличим пенсиите, когато имаме тази възможност, заяви неотдавна министър Симеон Дянков”, във в-к Труд
Искрено ме развълнува тази новина от отминаващия 10 май. Направо ме разплака. Какво великодушие, дори ще разработват още варианти за… пенсионерите. А пък някои от коментарите под новината направо ме облещиха. Догади ми се, честно. Възмутени коментатори се пенявеха докога ще се говори само за пенсионерите. Виждате ли, те се оправят много добре, едва ли не нямат нужда. Не ги е срам, те дори пеят и танцуват в пенсионерските клубове и мисис баба си организират. Срамна работа направо, хем нямат пари, хем още имат сили да си направят някакво развлечение. Какво да правят, да се обесят ли? Те някои се и бесят, ако не сте забелязали.
Ех, тъпунгери сме ние българите и това си е. Вярно, че детските надбавки са смешна сума, за едни детски обувки. Вярно, че безработните млади се увеличават, вместо да намаляват. Вярно, че в голямата си част работещите се трудят за изключително ниски заплати, други не ги получават навреме, осигуровки има ли няма ли... Верни са всичките болежки на работещи и безработни, които полудяват от невъзможността да се справят с живота си и този на семействата си, обаче…
Обаче не може така. Това плюене и незачитане е безобразие! Това не ни прави хора, няма и да възпитаме хора. Ако роптаем срещу възрастните, нашите баби и дядовци, нашите майки и бащи, е хубаво да си припомняме от време на време, че и нас това ни чака. Ако най-накрая всички българи не се обединим около правото ни, около искането ни да живеем по-добре, но всички заедно, едва ли заслужаваме по-добра съдба.
Идват избори. Там ще ни искат всички да отидем, нали?! Ще ни канят, ще флиртуват с нас. Ще ни казват колко е важно да гласуваш, да участваш в избора на по-нататъшната посока на развитие на страната. Ще ни плашат, че ако не гласуваме гласът ни ще отиде при „врага”. За едно известно време ще сме важни: и пенсионерите, и безработните, и работещите бедни, всички! Ще ни обещават и високи пенсии и по-високи заплати, по-добро здравеопазване, по-добра образователна система, по-достоен начин на живот и труд. Ще ни обещават за… после, за някога, за когато може. Само ако може през това време да ни замразят, да ни консервират, за да можем да почакаме до после. И възрастните и децата ни също – едните да си изживеят края на живота достойно, а другите да го започнат така.
"Като няма петрол, ще ходиш пеша. Като няма електричество, ще запалиш свещ. Като няма храна и вода, умираш”, съвсем логично се изказа и премиерът, пак във вчерашния ден.
Така де, който успее да прескочи този дъъъълъг български преход, който прилича на театър. Ние българите сме актьори в спектакъл, предложен и режисиран от няколко лица. Участието ни уж е доброволно, ама няма край бе. Кога ще свърши този театър? Има и друго - все сме виновни, все не си знаем ролята и си бъркаме репликите. Мързеливи сме, чипът ни е дефектен, не сме достатъчно образовани, не сме достатъчно конкурентно способни… и картофи не знаем да садим… Абе, така ни се пада!
Имах един чичо Наско преди много години, който като ме помолеше за нещо, или ме поканеше нещо да направя, пък аз откажех, казваше мъдро: „Като можеш, като ти е приятно и ти харесва, като имаш време и желание, колко му е да го направиш. Работата е там, когато е най-трудно, като най не можеш, като от нещо друго се лишаваш, тогава да го направиш… Ето на това му викат мурафет, тогава да го направиш”. Чичо Наско отдавна гледа от небето, ама не съм забравила какво казваше.
„С радост ще увеличим пенсиите, когато имаме тази възможност, заяви неотдавна министър Симеон Дянков.”
Господин Дянков, като можете, колко му е да го направите. Мурафетът е когато е трудно, като най не ви се иска или няма възможност тогава да покажете на хората: и на възрастните, и на по-младите, и на майките с деца, че и те са важни, и те имат достойнство. На избори всеки може да обещава…
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара