Фортисимо

Тази сутрин чух първите радостни викове на абитуриентите. Първи, втори, трети… и в главата ми влезе една песен на неповторимия Тодор Колев, която изпя преди години. Нарича се „Абитуриентка”.

Днешните абитуриенти вероятно не са я чували, но и да са я чували, едва ли я харесват.

Настъпи и времето на големите веселия, на големите празници, на големите притеснения и на голямата родителска гордост. За Бала не се подготвяш само днес, подготвяш се месеци наред, ти и цялото ти семейство. Най-вече се подготвят родителите. Винаги е било така. И за моя бал беше така.

В наши дни тези, които нямат големи възможности се подготвят наистина доста време преди това, така че да задоволят желанията на децата си, а и да не се изложат пред близките и приятелите си. Теглят кредити, взимат заеми, купуват скъпи дрехи, каквито те самите никога не биха си купили. Може би и тази година някои са изчислили колко струва средно на родителите един абитуриент, момиче или момче. Всичко трябва да е оригинално, уникално, единствено… за един единствен ден. Всички казват, че Балът е неповторим. Аз, от позиция на годините, не бих казала, че е така, но тогава сигурно също съм мислила по подобен начин. След това имах много по-големи и по-запомнящи се празници.

Споменът и неповторимостта е факт, който говори, че един период от живота ти наистина си отива безвъзвратно. След това, когато се връщаш към ученическите години, спомените винаги са много мили, затрогващи и прекрасни. И приятелствата от онова време остават най-скъпи и най-истински. После започват други отговорности, други проблеми и идва порастването. Един мой колега преди години – като слушахме как викат завършващите младежи, колко въодушевени бяха, казваше на шега: ”Само ако знаят какъв голям… гърч ги чака после, хич няма да викат, ама не знаят” ;)

Така е, не знаят. Може би пък викат толкова силно и толкова възторжено точно, защото знаят. Децата знаят, виждат как живеят родителите им, знаят какви са ангажиментите им, знаят че с пълнолетието и излизането от училище, времето на детството си отива. Големите имат грижи, имат задължения, които идват и за тях. Както се казва, техен ред е…

В последните години се нагледахме и на много хубави и оригинални тоалети, но и на голям кич. Чудим им се, усмихваме се, откровено се ядосваме на някои, но въпреки това им се радваме за младостта и за ентусиазма ;)

Аз без да осъждам никого си мисля, че каквото е времето, такива са и абитуриентите. Каквито са възрастните, такива са и младите. И тоалетите им, и музиката и танците, и колите, с които се перчат, и супер скъпите аксесоари, и поведението им. Всичко това е плод на времето, в което живеем.

Тодор Колев правилно изпя:

„Абитуриентка дъще, ставаш ти,
абитуриентка днеска те изпращам.
Но животът, дъще, не е бал, не е бал,
 от утре вече всичко ще си плащаш.”

Времето на детството изтича, идва времето на отговорността, и времето на плащането също – в прекия и в буквалния смисъл.

Весело празнуване на Бала, а после смелост и дързост на порасналите деца по пътя им напред!

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: viewsofia.com)