Фортисимо

България. 2011 година. Някъде около 12 на обяд. Леко притихналото градче изведнъж се оглася от неистови викове. Ясно различавам гласовете на абитуриентите.

Почти бях забравила тази еуфория. Млади хора, нямащи търпение да скъсат оковите и да сграбчат живота си в ръце.

Нищо лошо ще си кажете. Дори ще им се радвате. Не и ако бяхте свидетели на картинката, която видях днес. Реших да се обърна в посока на виковете на превъзбудените абитуриенти. И  какво да видят очите ми. Цял клас (с извинение към техните родители и всички с чувствителни уши и очи) проститутки. Не ме е срам да го изрека.

Такава асоциация си направих виждайки момиче по сутиен, друго само по жартиери, трето дори без бельо. Да, имаше и такива. Без бельо. А баловете още не са дошли. Какво ли да очакваме в самите празнични вечери? Как тези млади хора са излезли от домовете си и кому е нужна тази простащина? Какво искат да ни покажат?

Едва на 30 съм, но тези сцени ми идват леко в повече. За моя изненада имаше и съвсем нормални дечица, семпло облечени и непретенциозни и все пак красиви. Но защо стояха така свито сякаш са направили престъпление на фона на разголените си съученички?

Докато хранех дъщеричката си вчера на една от пейките по централната алея на града, станах неволен свидетел на разговор между две абитуриентки. За моя изненада темите бяха чисто момичешки. Ясно прочетох детската наивност и доброта в очите им.

Значи все още някъде има лека надежда, че не всичко е изгубено. Но какво остава за онези, които вече са поели по пътя на фолк певиците?

Какво ще стане, мили момичета, когато в един момент се изчерпате и вече няма накъде да се надскочите? Ами вие родители, защо влагате толкова средства за силикони и изкуствени мигли на децата си, вместо да похарчите тези пари за някоя семейна екскурзия например? Толкова ли е важно кой модел на iPhone има детето ви или е от значение какъв човек е и как ще се впише в обществото?

Слушайки се имам чувството, че съм преждевременно остаряла. Но влизайки снощи във Facebook установих, че не само мен ме вълнува днешната мода. Стените на приятелите ми преливаха от възмущения по адрес на абитуриентите. Какво ли ги интересува пък тези млади хора нашето мнение?

Та, нали светът е техен, бъдещето принадлежи на тях.

Остава ми да се надявам, че някой ден простащината, която ни залива отвсякъде, ще бъде отмита като прашна улица от пролетен дъжд. Иначе бъдещето на България ще е бъдеще като държава на проститутките. 

За fortisimo.eu – Силвия Терзиева (снимка razkritia.com)