Кестените ми напомнят за родният ми град. За Шумен. Знам, че винаги ще е така. Засадени от двете страни на алеята, те образуват над теб тунел от листа и цветове. Обгръщат те изцяло и те откъсват от околния свят.
Нямат силен аромат, а просто една свежест, която те изпълва, но и тя е достатъчна.
И аз вървя под кестените всяка сутрин – бързам за училище. Поемам капка от тяхната сила и се усмихвам на случайно проблеснал между листата слънчев лъч. Без грижи. Без тревоги. С наивна вяра в доброто, щастието и любовта.
Сега вървя под други кестени. Друго място. Друг град. Друга улица. Други хора. Да, вярно, същото слънце, небе, същият въздух и земя. Но не съвсем.
Малко повече тъга и умора в очите. Малко по-малко илюзии. И вярата е малко поотслабнала. Малко по-рядко забелязвам цъфналите кестени. Но все още ги забелязвам. И винаги се усмихвам. А това сигурно е добре. Нали?
За fortisimo.eu – Рослава Стоянова
0 коментара