Фортисимо

„Вчера всичко беше общо. Стаята, усмивките, трудностите, уроците. От днес всеки се сражава на собствен фронт. От днес вече всичко е за собствена сметка.”

Това са думи, фрази, изтъркани изречения, които възрастните, с една такава ехидна усмивка и „благородна” завист изричат, гледайки в очите дори на собствените си пораснали деца, облечени празнично, подготвени да споделят последния си ден в училище с тези, с които в годините са делили всичко.

„Боже, видяхте ли ги?!”, „Що за цирк е това?”, „Ама, те по-голяма селяния не можаха ли да направят?!”.

Това пък са коментарите на много хора, поставени под клипче, качено в голямата социална клюкарница, на което абитуриенти и абитуриентки хвърлят гюбеци в ритъма на кючека, и то не в някоя долна кръчма, а в центъра на града.

Да, видяхме ги! Да, могат да направят и по-голяма селяния!

А вие видяхте ли ги?

Онези, които изглеждаха прекрасно и стилно, онези които със сълзи в очите прегръщаха своите учители и им благодариха. Видяхте ли ги онези, които само с усмивките си накараха слънцето да грее в техния ден, въпреки упорството на Емо Чолаков, който предричаше дъждове.

Седя и си мисля, защо очите на хората винаги се отварят широко, за да погълнат цялата пошлост и всичкия кич, а остават затворени за прекрасните моменти, милите жестове и истинските млади, свободни и умни хора.

Чухте ли, как двадесет и осем момичета и момчета в един глас изричат „ОБИЧАМЕ ВИ!” и за двадесет и осем секунди разплакват класната си? Или ушите ви бяха отворени само за медните звуци на кючека?!

Аз ги видях! Аз ги чух! За мен беше истинско и красиво!

Млади, но зрели. С нови дрехи, но стилни. Шумни, но интелигентни. Крещяха! Но нима на вас не ви се крещи, когато адреналинът ви се вдига до небето. Само че между виковете казаха и толкова искрени и мъдри думи, сякаш изречени не от ученици, а от учители, думи способни да разплачат и най-твърдия педагог.

Иска ми се да цитирам, тези които останаха в главата ми и ме разчувстваха най-много.

„Да, от утре всичко ще си плащаме, но излизаме от тук по-богати от всякога...” 12В клас ПМГ Нанчо Попович Шумен

Мисля си, че такива думи и такива абитуриенти трябва да коментираме, защото колкото повече коментираме, толкова повече рекламираме. А лоша реклама няма! И догодина ще видим по-голям цирк, по-натруфени рокли и ще чуем по-мазна чалга, защото това се котира, това се коментира!

За fortisimo.eu – Меги Йорданова