Фортисимо

Днес е един от най-хубавите, най-обичаните български празници – Денят на славянската просвета и култура и на славянската писменост!

Първото ми училище носеше името на Солунските братя Кирил и Методий. Още помня празниците в нашето малко и скромно училище. Там 24 май беше на особена почит, не защото тогава живеехме в епохата на соца. Този празник наистина се празнуваше и тачеше изключително много. Още е останало у мен, онова малко чувство на зараждаща се гордост, че съм българче и че училището ми се казва точно „Кирил и Методий”. Малкото селско училище, с изключително начетените и работливи учители успяха да ме научат да обичам родината си и азбуката си. Да заобичам книгите и да знам, че по-голямо богатство от книгата няма.

Доста години аз самата бях учител и се стараех да уча най-малките на любов към буквите и книгите. Колко съм успяла, някой ден всеки от моите ученици сам ще си даде сметка.

Сега уча сина си, че книгите са много важни, че те ни отварят една широка врата към един необятен и интересен свят, която може да ни отведе къде ли не. Само да поискаме.

Всяка година на 24 май изпитвам особена гордост, че съм българка и онази тръпка, която вероятно имат повечето хора, изпитали това вълнение още като дете. Онова топло чувство, онзи спомен за училището, в което си влязъл за пръв път и онези зрънца любов към книгите и учението, посети от първите учители. Всяка година на 24 май сърцето ми трепва – когато чуя Химна на Кирил и Методий и пред погледа ми гледката винаги е една и съща. Големи снимки на солунските братя, знамена, прекрасните майски цветя, шум на барабани, детски смях и празничност. И онова типично за децата маршируване с високо вдигнати ожулени коленца във въздуха…

Със сигурност има и спомен поне за един учител, който е оставил по-голяма диря в детското ни сърце.

Днес, толкова години от тогава, от позиция на моите (и малко и много) лета осъзнавам, че отново имаме нужда от силата на книжовността и точно тя ще промени съдбата ни. Дали наистина си даваме сметка за силата на просветата?! За свободата, която дава и за самочувствието ни на народ и за това, че само със знание ще бъдем благословени.

Поклон пред всички български учители, за които учителската професия е призвание и гордост и които през годините са носили званието учител с гордост! Чест и слава за всички онези български учители, които ще останат в сърцата на учениците си най-вече с посятото зрънце към книжовността и знанието!

На всички българи честит 24 май и „Върви народе възродени, към светла бъднина върви…”!

"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

За fortisimo.eu – Нели Русева