Фортисимо

Седмица след посещението ми в Чанаккале все още опитвам да осмисля преживяното и да отсея уникалното от тривиалното. Бях в този седемдесет хиляден град в Западна Турция с група журналисти, които по дефиниция мразят клишетата.

Така си обяснявам, защо седмица след разходката ми по крайбрежната алея на Дарданелите в главата ми нахлуват единствено клишета.

Чанаккале е порта към Азия. Клише, но ясно подчертаващо географското положение на административен център, който се простира в европейската и азиатската част на Турция. Преходът от единия в другия континент е плавен и се извършва чрез плавателно съоръжение.

Удобни фериботи, които по цял ден щъкат между континентите, изпълняващи функциите на градски транспорт. Около тридесет минути през пролива и вече газиш в Азия.

Чанаккале е порта към Античността. Клише, но какво друго може да се каже за провинция, на чиято територия е древна Троя. Онази Троя, заради която са се били богове, герои и древни хора. Превзетата с хитрост и един дървен кон, Троя, след която се преподреждат първите държави. Раждат се цивилизации.

Популярно туристическо клише е, че Троя е като Плиска. Не е вярно. Повече има за гледане. Но, стигнете ли до това кътче от света не се отпускайте, а пропътувайте още стотина километра, за да разгледате Асос. Най-малкото, за да разберете, че Асос е позапазен античен град, а не популярна от началото на 90-те марка гръцки цигари. Невероятно е.

Истинска порта към света на древните. Към техните крайбрежни крепости и ритуални храмове. Забиваш поглед в пълното по онова време с пирати Егейско море и оставаш шашнат. Точно пред теб се разкрива красотата на известния остров Лесбос. Много близо. Стигнете ли до това няма начин да не продължите по живописен път и да слезете до китното селце Искеле.

Стари каменни къщи, превърнати в страноприемници, ресторанти и хотели. Разбира се, че ще хапнете риба. Разбира се, че ще пиете „йени ракъ”. Това е клише.

Чанаккале е порта към Съвременността. Клише, но от онези, които разтварят страниците на историята на съвременна Турция. Казват, че в битката при Чанаккале Кемал Ататюрк си спечелва уважението на турците и на бойното поле. Така пътят на младотурците към сърцата на някогашните поданици на османската империя е изцяло прочистен. Впрочем, тази битка през Първата световна война е един от най-големите политически и военни провали на Уинстън Чърчил. Точно битката за Галиполи през 1915 г. е един от ключовете към описанието на този велик политик, според британския журналист Пол Джонсън.

Битката при Галиполи е клиширана в исторически, политически и туристически аспект. Мемориални знаци за нея са издълбани и от двете страни на Дарданелите.

Чанаккале е порта към Модерността. В азиатската част на Турция млади хора изпълняват прекрасен джаз в бара, покачен на осмия етаж в класния крайбрежен хотел Акол. Половин месец преди парламентарните избори над основните булеварди се веят знаменцата на претендентите, очевидно заменили традиционния предизборен плакат. В града има огромен университет.

Един удобен, модерен град, в който се издават седемнадесет местни вестника. Град, до който се стига с кола, влак, самолет и кораб.

Чанаккале е порта към Моретата. Клише, но непреодолимо. Защото през Дарданелите се стига до всички световни морета. Нали затова Великите сили дълго време са точили щиковете си, за да завладеят проливите.

„Имате ли планове да доразвиете пристанището?”, питам Али Акол – собственик на хотела и председател на местната организация на хотелиерите. Така разбирам, че до 4 години два турски и един австралийски холдинг ще реализират проект за огромно яхтено пристанище, представляващо малък, нов и модерен град. Теренът бил обособен, а инвестицията от 2 милиарда долара – осигурена. Краен срок 2014-та. Година преди това пък трябва да приключи реализацията на друг проект за пристанище, движен от тамошната търговска камара.

Чанаккале е порта във времето и пространството. Голямо клише. Досадно клише, наподобяващо трайните спомени, които този турски град остави в мен.

За fortisimo.eu – Иван Капралов