Фортисимо

Казват, че всяко чудо трае три дни. Уви, мелето, предизвикано от Волен Сидеров пред софийската джамия „Баня Башъ” продължава да бъде тема номер едно вече повече от седмица. Религиозната толерантност у нас се оказа мит, който може да предизвика и атентати на родна почва.

Екстремистите хич не си поплюват. Чували ли сте мюсюлманската поговорка „Ако на кучето му се мре – пикае в двора на джамията”? Но не за псета (било то и политически) ще си говорим сега.

Еволюционистите използват един пример, за да опишат всички религиозни конфликти. А той е свързан с пеперуди. И особено нощните насекоми, които изгарят като факли, поразени от пламъка на свещите. Дълги години биолозите са се чудили на какво се дължи тази самоубийствена наклонност у животинките. Нямат ли пеперудите инстинкт за самосъхранение? Имат, но изкушението на изкуствената светлина сякаш го неутрализира. В последствие става ясно, че насекомите са се научили да се движат в пространството като ползват за ориентир светлинните източници на небето. Това са Слънцето, Луната и най-ярките звезди. Но тяхната светлина е оптична безкрайност, а идващите до тях лъчи са паралелни и безопасни. За да използват светлината като компас, насекомите се движат така че лъчите да падат към тях под ъгъл от около 30 градуса.

Откъде пеперудата да знае, че съществуват и алтернативни източници на светлина, чиито произход е близък и смъртоносен? Еволюцията не се е намесила, тъй като светлината като „страничен продукт” е ново явление. Не е далеч времето когато звездните тела са били единственият източник на светлина и ориентир в нощта.

И все пак проблемът с пеперудите не е чак толкова сериозен. По-голямата част от насекомите продължават да се ориентират по Луната, защото тя е „по-привлекателна” гледка от нашата свещ. Но ние забелязваме единствено тези насекоми, които се врязват в пламъка.

Абсолютно същото е положението с религиите. Всеки мислещ човек добре осъзнава, че те са страничен продукт на културата, който е наложен сравнително скоро (предвид еволюционната ни история). Всички религии отстояват възгледи, влизащи в противоречие не само с доказани научни факти, а и с тезите на конкурентните митологии. И въпреки това хората ги поддържат страстно и убедено, отделят време, средства и енергия за налагането/отстояването на суеверия. Човеците често се бият, убиват и, естествено, умират за вярата си. Тези факти ни изпълват с почуда точно като самоубиващите се пеперуди. И в двата случая се чудим защо го правят.

В конкретния пример с Волен Сидеров маянето продължава дни наред… Волен си мисли, че защитава християнските устои като протестира срещу конкурентната вяра (да не забравяме, че има теологично образование). Мюсюлманите пък отвръщат на удара, защото имат безспорни и установени от закона религиозни свободи. В глобален аспект обаче картинката предизвиква сравнението с „Хърбел и Щърбел”.

Така е, целият конфликт е тъжен и жалък. В основата му стоят фантазьорските прояви на нашата психологическа потребност да се чувстваме сигурни, че смъртта не е краят. Религиите са страничният продукт и лесното решение на страховете ни.

За  fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка: bulgaria-news.bg)