Напоследък нощите ми са безсънни. Мислите пак трескаво се разхождат из главата ми и напират да излязат под формата на слова. Нещо ме измъчва, понякога усещам буца да засяда на гърлото ми и сълзите напират в очите ми.
Терзаят ме мисли за днешното "High-Tech" време.
Всичките ни действия и занимания – било то работата, свободното време, информацията, връзката с близки и приятели се осъществяват по т.нар. "електронен път". Фейсбук вече не е онази мания, която беше в началото, а е част от ежедневието ни, нещо, което възприемаме като съвсем нормално и естествено. On-line вестниците и списанията, форумите, скайп, GSM-ите – все приумици на модерната технология; неща, които "навремето" наричахме лукс, днес са неща, с които сме свикнали, и от които сме зависими.
Това, което ме тревожи е че съвсем забравихме да общуваме ОЧИ-В-ОЧИ – или с други думи казано – дори отношенията помежду ни се видеоизмениха в "High-Tech". Вместо, когато видим наш познат на улицата да го поздравим и да го запитаме как е, да го прегърнем дружелюбно, ние предпочитаме да "харесаме" статуса му в "Сурат Тефтера" (Facebook)... Вместо да седнем със семейството си около масата, предпочитаме да чатим за безсмислени, ще си позволя да ги нарека – простотии с някого, когото дори не сме виждали (ама как така, авторката на този текст нима не е чувала за "on-line запознанства и приятели"?!)... Изключително внимание отделяме на "Скандалната фотосесия на Николета Лозанова/Андреа и пр. 18+" вместо да отделим време и внимание на децата си/родителите/братята/сестрите си.
Световни проблеми като проституция и трафика на хора, наркозависими, хора, страдащи от неизлечими болести, сираци – подминаваме като пътни знаци. Жалко за нас... Забравихме, че сме хора и се превърнахме в роботите, с които си служим. Инициативи като Взаимопомощ, Дарителски акции, Благотворителност са "неща", които дори май сме забравили дали някога са съществували. За сметка на това пък, огромно внимание отделяме на "Първите снимки на Бен Ладен след екзекуцията му"...
Монотонно, еднообразно и машинално минават дните ни. Искам да наблегна на машинално... Рядко се усмихваме, рядко се прегръщаме, рядко си казваме, че се обичаме и че държим един на друг. А това "някога" бяха отличителните белези на хората и поведението им. А една велика жена е казала:
"Усмихвайте се един на друг,
усмихвайте се на съпругата, съпруга,
на децата си, усмихвайте се –
няма значение на кого – и това ще помогне да
се обичате повече помежду си."
Майка Тереза
Но какво ли ви занимавам със старомодните си разбирания за едни по-чисти и искрени отношения?! Всеки сам решава как да живее и как да постъпва с околните. Но моля, не се наричайте "мои приятели", когато дори не знаете елементарни неща за мен, като например кой е любимият ми цвят, каква музика слушам или на коя дата е рожденият ми ден. А, забравих! За целта на вашето "проучване" е нужно просто едно кликване с мишката върху графа "Информация" на профила във Фейс-а и "магията се случва". Тук може би трябва да си послужа с емотиконка тип "Намигане" за да разберете настроението, в което се намирам.
Ситуацията може да бъде много по-простичка, няма ли да е по-добре да употребяваме GSM устройствата си по-малко за безсмислени разговори и повече, за да си уговаряме срещи с нашите приятели? В реалния живот.
Или пък вече и излизането с приятели е старомодно? Може би вече причините, поради които се виждаме с други представители на човешката раса, са се стопили до две на брой: (1) печалба и/или (2) задоволяване на сексуална потребност?
Чудя се до къде се простират границите ни на деградация...?
За fortisimo.eu – Ваня Тенева (снимка: mshcdn.com)
0 коментара