Фортисимо

Днес е първи юни – международният ден за защита на децата. Честит празник на всички деца! На всички българчета също! Поредният празник, около който се замислям над това какво правим с децата си. Как ги възпитаваме? Какво им даваме?

Не ежедневните, нормалните неща, които са нужни, за да са нахранени и облечени, не нещата, които ще ги усмихнат и изненадат. Те са задължителни, макар че в различните семейства са различни – някъде ги няма, при други се прекалява.

Само това ли е? Стига ли? Често обсъждам с други майки колко е трудно да си родител днес. Винаги е било трудно, но днес още повече. Живеем в различен свят. В някои отношения променен за добро, в други за много лошо. Голямо предлагане в най-общ аспект, разнообразие на стоки и услуги, бързо развитие на технологиите, бърза смяна на ценностите. В почти всеки детски филм можеш да чуеш думите – „глупак”, „тъпанар”, „мръсник”. Децата ни са нервни, растат агресивни, на моменти сякаш са от друг свят. Ами да, те наистина са от друг свят – от своя детски свят.

Техният свят обаче не го ли правим ние, възрастните?! Всичко, което сме ние, даваме и на тях. Всъщност те си го взимат, защото са наши огледала. Вземат и отвън, но навън пак сме ние – другите родители, които също учат други деца. Ние сме им всичко. Като цяло.

Държавата сме ние, защото я правим ние. Дори да не я харесваме, такава сме я направили всички ние. Или сме стояли безучастно, когато други са правили държава, каквато искат.

Ако други хора са направили тази държава, значи трябва да спрем да им позволяваме. Ако държавата има проблем, трябва да се задействаме, да се размърдаме. Да изискваме да се зачитат правата ни, не с викове, не с агресия и с бой. Да не позволяваме управляващите да ни броят за хора само по избори и заради статистиката.

Ако ние сме талантливи, ако ние сме почтени, ако ние сме начетени, ако ние сме успели, ако ние сме толерантни и великодушни, това ще бъдат и нашите деца. Такива, каквито искаме да станат – лишени от комплекси, с ценности, с отговорности и изключително човешко отношение към другите, към животните и природата. Ние ги правим хора, онези които после пак ще правят държавата.

Най-доброто, което можем да покажем на децата си, най-хубавото, на което можем да ги научим, най-хубавият подарък, който можем да им дадем, да научат е, че всеки човек трябва да държи на достойнството си! Да им подарим примера си, че животът ни ще е добър, ако всеки сам си го направи такъв!

Българинът може да има много недостатъци, но заради децата би направил всичко! Въпреки абсурдното време, в което живеем, не трябва да изпадаме в унизителното положение на хора, които ще извадят най-лошото, на което са способни, за да нахранят и облекат децата си!

Честит празник на всички българчета, кураж и смелост на всички родители да им дадат най-доброто!

Това е Женевската декларация за правата на децата от 1924 г.

Човечеството трябва да даде на детето всичко, което има най-добро, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра:

1. Детето трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно телесно и душевно.

2. Гладното дете трябва да бъде нахранено, болното дете да бъде лекувано, недоразвитите деца трябва да бъдат насърчени, заблудените деца трябва да бъдат вразумени, сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани.

3. Детето трябва първо да получава помощ във време на беда.

4. Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде защитено от всяко изкористяване.

5. Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите си качества то трябва да употреби в услуга на своите братя."

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: hiren.info)