Фортисимо

Той – шеф на ОАРИЛ в шуменската болница, областен токсиколог, доайен на хомеопатите в региона и така нататък. Тя – млад специалист, енергичен, неуморим, безпогрешен в диагнозите си и точен в преценката за лечението. Какво ги обединява ли?

Мога да продължавам още с изброяване на титлите, които стоят преди и след имената им, но съм убедена, че най-много би им подхождала титлата – ЧОВЕК. Докато ги има ще продължавам да вярвам в българското здравеопазване! Била съм свидетел как единият не подвива крак да закуси или обядва, работи без почивка, не връща никого, макар и дошъл извън работното време.

Дори с риск за своето здраве тя поема грижите за нашето такова. Това е тя. Онази, която работи все едно не взема само стандартната такса от 2,40 лв. за преглед, а в пъти повече. Ей, този хъс ако го имаха повече лекари, сигурно доверието в здравната система у нас щеше да бъде много по- голямо.

Запознах се с нея, когато трябваше да избера наблюдаващ гинеколог за моята бременност. В началото подходих с леко недоверие заради крехката й възраст, макар, че бях чувала легенди за нейния професионализъм. С времето започнах да чувствам тази жена като много повече от мой лекар. Тя не ме върна нито веднъж, грижи се за мен така както би го правила ако й бях роднина. Тя от своя страна обича да казва „Всички вие сте мои деца”.

Сега не бих се доверила на друг. Защото съм убедена, че за да бъдеш добър професионалист, трябва да влагаш сърце и душа, в това, което правиш. А за да повериш живота си в ръцете на някого – трябва да му имаш доверие.

С него ме срещна случайността. Имам късмета той да е близък приятел с родителите ми. За последно се срещнах с него когато огромен стрес отключи страшно заболяване при мен. Бях изпила лекарства с шепите, а полза – никаква. За няколко месеца ми бяха поставили толкова диагнози, че сигурно ако ги имах всичките, сега нямаше да съм в състояние да пиша тези редове.

Той беше единственият, който не вдигна рамене. Той запретна ръкави, разнищи докрай случая и след 3-4 месеца лечение (забележете с хомеопатия) от откритите ми „диагнози” не остана и помен. Той е единственият, който не изписва поредната рецепта. Не те отпраща за „домашно лечение”, подобно на други, които правят това с ясното съзнание, че фармацевтичната индустрия трябва да се поддържа жива, та било то и за сметка на твоя черен дроб. Той работи дори когато почива.

Наскоро заведох при него близка приятелка със сериозни диагнози. Тя почувства подобрение още след първия курс на лечение (говоря отново за хомеопатия). Друг мой познат получи изцеление след 10-годишно обикаляне по коя от коя по-престижни болници в страната. Примерите са безброй.

Аз наричам тези хора не лекари, а вълшебници. Той е доктор Петко Загорчев, а тя – доктор Румяна Янева. Благодаря, че ви има!

Тази статия няма за цел да противопоставя лекарите и да изтъква само някои от тях. Сигурна съм, че има още такива хора! За техния професионализъм и голямо сърце, оставям да ни разкажете вие (може да го направите на адрес Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. ).

За fortisimo.eu – Силвия Терзиева