Фортисимо – това е лично!

Топла сутрин е, очертава се горещ ден. Заедно с още двама приятели сме настроени за ново и невероятно изживяване до същевременно толкова близка, но и много непозната за нас столица. Тази на Румъния.

Да, ще се разходим до Букурещ.

Хубавото е, че много от туристическите агенции вече организират достъпни екскурзии. Ние се възползвахме от такава оферта. Тръгваме рано. Настаняваме се в автобуса, развълнувани крепим чашките с недопито кафе. Тръгнали сме на еднодневна екскурзия до Букурещ през Русе, нищо че в Свищов си имаме вече и ферибот. Такъв е маршрутът ни сега. На Дунав мост посрещаме изгрева, невероятно красиво се отразява слънцето във водата. Преминаваме моста и границата само с подаване на лична карта, нали сме европейци?

Първият ни пряк сблъсък с румънци е на обменно бюро след границата. Касиерката не знае и дума чужд език. Стигаме до пререкания с жестове, докато обменим пари. Дано не всички румънци са такива! Знаем, че столицата е близо, но чак толкова бързо да пристигнем – не сме очаквали. Даже не разбираме, че сме стигнали, защото по нищо не си личи, че това е столицата. Доста занемарено изглеждат покрайнините.

Екскурзоводката ни разказва легендата за името на града и вече навлизаме в централните квартали.

Отправяме се на панорамна обиколка с автобуса. Накацали сме по прозорците и снимаме. Редуват се сгради с уникална архитектура и нови, модерни – училища, банки, панаирна палата. Преминаваме покрай Триумфалната арка – едно от доказателствата, че румънците са големи франкофони.

Първа спирка – Дворецът, настоящата сграда на Парламента на Румъния, втора по големина правителствена сграда в света (след Пентагона), за чието построяване са разрушени цели квартали. Изглежда внушително, не може да я обхванем цялата за снимки дори и отдалече.

Охранява се строго, а влизането се оказа почти невъзможно, въпреки че имаме запазен час. Чакаме доста, докато ни разрешат да влезем в няколко зали, и то след старателна проверка и скенер за багажа.

Огромни зали, облицовани с хиляди тонове мрамор, кристал, дърво. Оставаме очаровани от този монумент на тоталитаризма. Много голямо впечатление, лично на мен, ми правят огромните и красиви градини, с които е обиколена цялата сграда. Изисква се старателност и прецизност в поддържането им.

След посещението следва разходка пеша по старата градска част из тесните слънчеви улички с многобройни уютни кафенета и цветни градинки. Сядаме да изпием по една традиционна цитронада. Разглеждаме отблизо запазената архитектура.

Нещото което ни прави впечатление са огледалните сгради, стил барок, с огромни куполи на покривите. Гигантски и величествени постройки, преплитащи в себе си старинност, но и величие.

А централната част и парка с фонтаните впечатляват. Вече разбираме, че Букурещ е един наистина бързоразвиващ се европейски град, едновременно динамичен и спокоен. Нещото, което предизвиква у нас негативна оценка са мръсните и не добре поддържани улици.

Прави ни впечатление, че на всяка крачка има не много големи часовници тип малкия Биг Бен. Това за момент ни напомня за Лондон.

След обиколката из централната част, съвсем случайно попадаме в огромен парк с езерце, увеселителни атракциони, малко кътче с пауни и множество пейки.

Тук определено решаваме да отдъхнем. Въпреки че наоколо има много хора, навсякъде цари спокойствие. Идва време и за задължителните подаръчета – тип сувенири, които не откриваме никъде в столицата. Странно!?

Тръгваме си обратно уморени и впечатлени и си обещаваме да дойдем отново в Букурещ, който вече не е толкова непознат.

За fortisimo.eu – Марина Маджарова