Фортисимо

Или от италианския „катинар” до испанското „скриване на топката”

През шестдесетте години на миналия век един италиански футболен треньор и аржентинец по произход – Хеленио Херера – поставя началото на нов стил във футболната игра, който ще носи победи на ръководения от него „Интер” в следващите години.

Ражда се „катеначото” (от итал. – канитар). Херера налага на футболистите от своя отбор поведение на терена, при което те просто заключват подстъпите към своята врата, насищайки полето пред нея с почти всичките играчи. Така за противника става изключително трудно да достигне в близост до вратата и да отбележи гол. За всеки е повече от ясно, че този футболен стил е некрасив, но ефективен. Отборът на Херера печели най-често с по един на нула. Но печели...

Връщам се към това футболно минало, защото сега пък един испански треньор научи своите футболисти как да „заключват” топката за своите противници, като просто им я скриват. С какво тогава този противник ще им отбележи гол...?! Работата е там, че в стила на Хосеп Гуардиола и ръководената от него „Барселона” заключването на топката става в безкрайното и подаване в триъгълници и други геометрични фигури по терена и с къси пасове. Е, това се прави и от други отбори, но само в къси периоди от време – най-вече в края на срещата и когато се пази резултата. Там е работата, че Гуардиола е научил своя отбор да прави това през целия мач. Както винаги – целта е победата на всяка цена, но защо ли мисля, че в случая е пожертвана красотата на футболната игра. А футболът е красив, защото в него има елементи и от други спортове и предимно от леката атлетика – спринтове, бързина, високи и акробатични скокове, далечни точни подавания на топката, импровизации на бързата мисъл, игра без топка, красиви индивидуални изпълнения.

Струва ми се, че с изключение на красивите индивидуални изпълнения подобно разнообразие и зрелищност липсват на „Барса”. Те подчиняват играта си на задържането на топката в свое владение с къси, бързи и точни подавания на топката. Те даже предпочитат да не изпълняват наказателните удари и корнерите с далечни и високи подавания, защото при тях могат да се намесят противникови играчи и да отнемат топката.

Естествено е, че на такава игра може да се противопостави само индивидуална преса по целия терен. Това противодействие обаче и непосилно за повечето отбори във физически аспект. От друга страна пресата е стил на игра, който води до сблъсъци и наказателни удари, което накъсва играта и също я прави некрасива за гледане.

И ако в мачовете на „Барселона” има зрелище и красив футбол, то той се дължи много повече на противниковите отбори, отколкото на победителите „заключили” топката между себе си.

За fortisimo.eu – Петър Проданов

Б.Р.: Мнението на нашия читател сигурно ще възбуди доста спорове, но около неговите разсъждения има една интересна подробност, която сякаш не е случайна. Създателят на „катеначото” Хеленио Херера изглежда замисля печелившата си система като треньор на...”Барселона”. Той е там от 1958 до 1960 година и носи две шампионски титли на каталунците. Следва паметният осемгодишен период като треньор на „Интер” – време в което „катеначото” победно шества по терените на Европа и почти убива красотата на футболната игра. И най-интересното – Хеленио Херера приключва треньорската си кариера на кормилото на...”Барселона” през 1981 година. По-късно там ще отиде Йохан Кройф, под чието ръководство ще играе именно Хосеп Гуардиола. Една от треньорските максими  на Кройф е: „Не можеш да победиш без топката”. Мисъл, която Гуардиола ще доведе до край...