Фортисимо

Не ги разбирам американците. Имам предвид – американците и бутилираната вода. Защо всяко момиченце трябва навсякъде да носи бутилка минерална вода или въобще нещо за пиене? А момчетата? А възрастни мъже?

Тук в Америка, ако тръгнеш да се разхождаш из парка без бутилка минерална вода, определено си решил да правиш впечатление.

На какъв се прави тоя, че не си носи бутилирана минерална вода? Това да не е Третият свят!? Всички носят нещо за пиене! А и поне една от ръцете ти е някак естествено заета да държи бутилка и не трябва да мислиш за нея.

Да, донякъде разбирам това с ръцете. Но пък – какво – наведи се, намери пръчка, счупи клон, намери камък, тухла... Хем, ако те нападне я куче, я някой друг луд – ще има с какво да се самоотбраниш. Не, това с бутилката не го разбирам. Кога едно време, дядо ми ще тръгне из селото и ще си носи вода за пиене!? Ако му се припие вода (предполагам, че все някога му се е случвало) ще намери откъде да утоли жаждата си. Макар в селото да имаше само една чешма в центъра, с бронзовата лъвска глава от чиято уста течеше вода – искам да кажа, за цялото село една чешма – аз пак не съм запомнил селяните да се мотат наляво-надясно с бутилки минерална вода.

А тук шадраванчета има навсякъде, магазини също, бензиностанции, всякакви водоизточници, където и да се намираш. И въпреки това всеки крачи с бутилка минерална вода...

И наскоро разбрах защо. Защото съвременните хора не искат да се самоизлагат на риска да се ДЕХИДРИРАТ! Да. Това е. Тук в Америка, хората не ожадняват като нормалните хора навсякъде по света. Не. Те се ДЕХИДРИРАТ. Защо?! Защото звучи по-драматично. Защото звучи като диагноза – ДЕХИДРАТАЦИЯ. Какъв fun е просто да ожаднееш!? Никакъв. Пиеш вода и ти минава. Къде по-интересно, а и сериозно е ако се ДЕХИДРИРАШ.

Често вечер по новините дават репортаж за поредния смотаняк, който се е загубил в някоя гора и след като са пуснали хеликоптерите и след едиколкоси часа спасителни операции го намерят, той е ДЕХИДРИРАН. С една дума бил жаден, когато го спасили и явно пил много минерална вода. Чувал съм също и следното, и то от тукашни българи: “О-о-о, тук чешмяната вода не става за пиене”. Тъй ли! Защо? Защото била незнамсикаква. Глупости! Водата тук е толкова яко третирана и филтрирана, че не става за нищо друго освен за пиене. В Калифорния, ако някой щастливец го заболи корема и може да докаже, че е от чешмяна вода, той ще да се окаже начаса заобиколен с адвокати. И може спокойно да се поздрави, че е ударил голямото съдебно “бинго”. Защото с милионите, които ще спечели от местното “Водоснабдяване” ще може да си отвори собствено такова.

Но да се върна на бутилираната минерална вода. Която в много случаи не е дори минерална. А дестилирана. Което значи – хем пиеш, хем не се напиваш. Което те кара да отвориш поредната бутилка, от която пак няма да се напиеш. И така нататък. Да, дразнещи са тези хора, навсякъде помъкнали бутилки вода, сякаш света след малко ще свърши и те няма да могат да си наквасят устните. Светът е пълен с пустини и бедуини, Африка с всяка измината година пожълтява като стара снимка, аборигени се молят за капка дъжд, а американците не излизат от къщи без бутилка в ръцете. Но това е положението.

За fortisimo.eu – Захари Карабашлиев (от архивите на zaro.blog.bg, снимка targovishte.com)

ПС: Захари Карабашлиев е завършил Шуменския университет. В момента живее в Сан Диего, Калифорния. Завършил е художествена фотография в университета в Охайо. Занимава се с драматургия и филмови сценарии. Автор е на романа „18% сиво”.