Фортисимо

Забелязвам, че вече няколко месеца от телевизионните канали постоянно ни заливат с разни репортажи, как било хубаво да караме колело. Било евтино, удобно, здравословно, бързо...

Аз като един заклет шофьор, който би слязъл от колата си само, за да се качи на друга, не мисля че колелото е решение на проблемите с трафика. Но все пак реших да пробвам какво е да си част от най-дразнещите участници в движението, които са по-досадни дори и от бавен интернет – велосипедистите.

За да стане човек велосипедист, първо трябва да си набави велосипед. Едно сносно колело днешно време струва от 150 до 200 лева. А това е половин средна работна заплата. Дори при тези безбожни цени на горивата, човек трудно би похарчил половин заплата за бензин. Да, скъпичко удоволствие е колелото, но все пак е удобно, особено ако случайно завали. Да не споменавам, че зимата и в най-горещото лято е неизползваемо, освен ако не искате да си докарате премръзване или слънчев удар.

Ако пренебрегнем тези дребни несгоди и приемем, че с колело ще стигнем по-бързо до работа, много съжалявам, но ще трябва да разбия и този мит. Защото в 99 процента от населените места в България няма изградени удобни велоалеи, по които да обиколим града и да стигнем до работното място. Това налага да се кара по разбитите тротоари, където освен, че може да отнесете някой пешеходец, ще останете без бъбреци от разместените плочки. По-смелите могат да се пробват да излязат на пътното платно, но не мисля че е много здравословно да се тътриш с колело между винаги забързаните таксита, от които в най-добрия случай ще отнесеш някой поздрав за майка си.

Така че изводът е прост. В карането на колело няма нищо лошо, само трябва да имате излишни пари, време и нерви. А ако нямате, следващият път спрете телевизора (като ви заговорят за превозното средство на две гуми) и си пуснете добре познатата песен дето „някой кара колело…”.

За fortisimo.eu – Десислав Малинов (avantaj1.blogspot.com, снимка velobg.org)