Фортисимо

„Не бива да се месим в работата на Бог”, каза тихо аптекарят, който ми взе парите и ми подаде опаковка противозачатъчни хапчета.

От зяпналата ми уста успя да излезе само „Ама, моля ви се...”. Какво да правим? Да стискаме палци да не зачена по случайност, да отправям страстни молби към всевишния да ме пази или просто да дундуркам дете на всеки девет месеца?

Какво като преди 50 години изобретението на противозачатъчното формира едно изцяло ново общество, в което жената има възможност и право да планира живота си? Аптекарят-магистър има ли право да ме съди в чия работа се меся? Има ли право непознатият чичо да се меси в моето планиране на зачеване? Морален ли е въпросът изобщо? Да, съществуването на нещо не оправдава използването му, ама по-морално ли е да се прави аборт поради неизползване на предпазни средства?

Аптекарят ли ще държи ръката ми докато се разделям с нероденото си дете? Той ли ще излекува угризенията, които ще ме следват през целия ми живот? Съмнявам се.

Не знам каква е уговорката му с Бог, не разбирам кое е намеса в божествената работа? Знам само, че нямам право да доведа на този мизерен и изчерпан от ресурси свят едно ново същество. Не и преди да съм готова, не и докато на всеки няколко минути някой умира от глад, не и докато се чувствам като на гости в собствената си страна.

Да, бива да се месим в работата на Бог, това е нашата работа.

За fortisimo.eu – Илияна Кирова (снимка tq-jenata.com)