Горещият летен уикенд възкреси спомена ми за едно освежаващо питие, което ми показа приятен събутилник преди повече от десет години. Проста комбинация, но супер ефективна.
От онези алкохолни бъркочи, които издават отношение и уважение към доброто питие и следващите от него чисти думи.
Затова прескочих до мазата и обрах от щайгичката останалите няколко и попреминали вече ябълки. От бакалията на ъгъла пък си закупих бутилка тоник. Другото си го имам.
Понадигнах се на пръсти, за да взема от най-горната лавица онази стъклена литрова кана. Нарязах ябълките на едри парчета като внимавах да не допусна в каната някоя и друга семка. В дъното се получиха близо три реда ябълкови парчета, които окъпах с изстуден тоник. От камерата извадих и четири-пет бучки лед. Все пак, една от целите на това питие е да ни разхлади. Останалото е ясно. Вино. В моя случай говорим за добре охладено българско шардоне. Защото? Защото това не е сангрия!
„Не е сангрия!” е непатентованата марка на този приятен летен бъркоч. Сервирайки го в по-голяма компания, задължително ще стартирате разговорите с испанската сангрия, която е нещо подобно, но се прави с червено вино. След това събутилниците ви ще ви разказват и други любопитни истории.
В предговора на новото фототипно издание на първата българска готварска книга, съставена от Петко Славейков през 1870 г., Рада Банялиева ми преразказва случка на поета със Светослав Миларов. Всъщност Миларов си спомня как на втория ден на Възкресение 1870 г. е бил на обяд при Славейков. „Госпожа К., която живееше при него, турна подир обед две големи чаши пред нас, напълни ги със срязани ябълки и ги заля с черно, вкусно пошлиманско вино. Ние вадихме с пръсти резени от ябълките и сърбахме по малко, че продължихме разговора си весело и задоволно”, разказва събутилникът на Славейков – Миларов.
Връзката между ябълките и виното е естествена и позната отдавна.
Освен нея обаче „не е сангрия” има за задача и да охлади горещите ни летни вечери. Така, че настоявам да пробвате с тоник и охладено шардоне. Ябълките са от мен.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара