„Грешнико, какво направи, как живя? Направих замък с езеро и две добри деца!” Този надпис те посреща почти на входа, на първата алея в каменния замък.
Все едно да не забравяш, че това което ще видиш е направено от човек, който живее сега, в наши дни.
Този величествен замък, построен от камък и все още незавършен е собственост на Георги Тумпалов от Созопол. Как и защо му е хрумнало да построи точно замък не знам, дали душата му е кралска или пък мечтите му са такива – не е ясно. Предварително прочетох за този замък в интернет и странно чувство ме отведе там на връщане от морето. Знаех ето това:
На 2 километра от Созопол, навътре в сушата до село Равадиново се издига странна, романтична и величествена постройка. Гледана от въздуха, прилича на кръст, гледана откъм езерото - на детска приказка. Георги Тумпалов от Созопол, собственик на уникалния градеж, е може би единственият българин, който може да каже за себе си, че е построил истински замък.
Сградата отвън е украсена с орнаменти от месинг, които ни препращат в легендарните рицарски времена. Те висят по каменните стени, обвити в задната част на замъка с гъст бръшлян. Кулите са украсени с мед и месинг.
Навсякъде из градината има статуи, огромни дървени фенери с красива дърворезба, каменни птици и русалки. След като веднъж влезе в имението през голяма каменна порта, посетителят поема към уникалния дворец. Следва красива арка, копие на Адриановата в Истанбул. Зад нея се озоваваш в приказна градина с езеро, в което плуват двойка бели и четири черни лебеда, принасящи неповторима атмосфера към аристократичната обстановка.
Тумпалов иска цяла България да знае, че всеки може да дойде тук по всяко време и да види замъка. "Направих го в България, защото сме родени тук и тук ще умрем, а той ще остане...”
"Влюбен във вятъра" - така Жоро нарича своята рожба, която гради вече 13-та година. Сам. Историята започва със самото място, открито от него. На това място, докато свети слънцето, винаги има вятър и през лятото е хладно. След залез вятърът спира. Който не познава Жоро, нека не говори лошо за него. Човекът с двете си ръце (и с помощта на няколко циганина) е съградил чудо. Който не е положил камък през живота си нека да замълчи…” Това разказва приятел на Георги Тумпалов.
Този замък е мечтата на едно момче, превърната в реалност! Фантазия, реализирана блестящо. Вълшебство, което няма аналог по света и прилича поразително на крепостите от приказките. Докато се разхождах из градините, по алеите на замъка, честно казано забравих за джапанките на краката си, за начина, по който съм облечена, и за времето, в което живея.
Вятърът сякаш носеше до ушите ми шума на кринолиновите рокли, миризмата на свещи, пръхтенето на коне и ножници… Сигурна съм, че и най-здраво стъпилият на земята, най-реално мислещият и дори онзи без капка фантазия – ще се пренесе в един друг свят.
Разбрах, че някои от посетителите прекарвали по 5 часа в замъка… аз успях да остана по-малко от час и ако не бяха такива обстоятелствата със сигурност щях да се задържа повече. Там времето тече различно и минава неусетно, като в приказка. Приказка, в която трябва всеки да влезе и да усети сам за себе си вярва ли още във вълшебства или вече е пораснал предостатъчно….
Докато преминавах през градините на замъка заедно с моя син, повече исках да пипам и да слушам, отколкото да снимам. Снимах обаче, защото исках да ми остане споменът и да взема малко от вълшебството у дома.
По време на цялата разходка из алеите в Замъка те следва музика и птича песен – невероятна, много силна и дори бих казала магическа. После разбрах, че в алеите на крепостта имало над 2000 птици?!
Както за всяко друго нещо в България, на страницата на замъка във фейсбук има безброй коментари с реторични въпроси – колко струва, кой дава парите, защо там, имаме ли нужда от такъв замък, католически бил, загрозявал пейзажа…
Чудя се кога ние българите ще се обединим около една красива идея, кога ще се зарадваме от сърце на труда на някой друг, кога ще отворим сърцето си и ще приемем красотата и вълшебството без „ама” и „обаче”? Кога ще се гордеем с нещата, които българин е построил и направил? При това не само за себе си…
Ще стане! Ама в някое друго време и в някоя друга приказка!
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара