Фортисимо

Нямало такова нещо като талант. До такъв извод са на път да стигнат психолозите след спорове, продължаващи 20 години. Как така няма вроден талант? Това е най-логичният въпрос.

Та нали определени деца от рано показват заложби и бързо ги развиват? Пък професионалната реализация е съвкупност от талант плюс подготовка. Звучи логично, но май не е точно така.

Това подсказва детайлното изследване на кариерите на успелите хора. Оказва се, че при всички лидери в своите области талантът играе доста по-незначителна роля от самата подготовка.

До това заключение стига първи психолог на име К. Андерс Ериксон, които използвали за опитни зайчета възпитаници на Берлинската консерватория. За научните работници бързо става ясно, че единствената разлика между наистина добрите музиканти и посредствените е броят на часовете по време на детската им подготовка. Потенциалните солисти просто са свирили няколко часа повече на седмица като малки. Удивителното откритие на Ериксон е, че в консерваторията нямало нито един самороден талант, който без усилия да постига добри резултати. Психологът не среща и свръх амбициозни музиканти, които въпреки огромните усилия все не успяват да пробият с таланта си.

Това изследване въвежда някаква суха математическа формула: работа + постоянство = успех. Трябва обаче да се отчете факта, че в Берлинската консерватория всички студенти са покрили някакъв творчески минимум, така че заключението е направено след безспорно наличие на качества.

И ако си мислите, че нещо в проучването на Ериксон не е било наред, то трябва да отбележа, че редица други експерименти стигат до подобни заключения: „професионализмът идва след фиксиран минимум от практика”.

Дори се стига до извода, че са нужни 10 хил. часа за достигането на майсторски умения, в която и да е работна сфера. Тази концепция пък е на невролога Даниъл Левитин. Числото се появява при изучаването на биографиите на спортисти, програмисти, писатели, готвачи и прочие. Очевидно 10 хил. часа са нужни на мозъка да асимилира всичко нужно в професионален план.

Това важи дори за хората, които наричаме гении. Най-яркият пример е Волфганг Амадеус Моцарт. Той започва да композира на 6 години. Първите му творби обаче не представляват интерес за ценителите. Те са записани и изпипани от баща му, а други са буквални преработки на вече съществуващи концерти (като например първите му седем). Първият му концерт, определян като шедьовър, е №9. По това време Волфганг има 10 годишен опит в писането на музика. Намират се и критици, които стигат и до крайности, като обявяват, че всъщност Моцарт се е развил късно, защото най-добрите му творби са писани след 20 години експерименти.

Но да не издребняваме толкова. Нека се върнем на концерт №9. Какво всъщност са 10 години стаж по специалността? Грубо казано това е оптималното време, необходимо за постигането на 10 хил. часа упорити тренировки. Ужасяващата реалност в случая е, че 10 хил. часа са страшно много време. Доста е трудно един човек да си ги набави съвсем сам – без нужната помощ от някого. Хубаво е да има родител, който да стои до него и да го насърчава. Всъщност повечето деца успяват да си набавят тези часове само ако влязат в професионални отбори, засилени курсове или специални училища в своите направления.

От друга страна ако не се използват детските години, то в последствие е почти невъзможно да се постигнат 10-те хиляди часа упражнения. Като прибавим семейни ангажименти, работа и физиологични нужди, един човек, осъзнал, че иска да се преориентира професионално на 25, ще може да натрупа въпросната практика най-рано на 45. Така че не изтървайте децата си. Вярно, че те мислят предимно за игри, но специалист в тази област не е сред най-успешните характеристики на пазара на труда.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов