Двадесет години след началото на демократичните промени в България екипът на fortisimo.eu продължава да си задава въпроса дали си е отишъл комунизмът. Събрахме различни мнения, но както често става в подобни случаи – останахме без категоричен отговор.
Изведнъж Нели Русева даде добрата идея да попитаме Васко Кръпката. Човекът, който накара милиони да запеят от радост за свободата. За по-младите е добре да уточним, че Васил Георгиев–Кръпката е най-обичаният изпълнител на блус в България. Неговата група „Подуене Блус Бенд” стана символ на зараждащата се демокрация и успешно извървя пътя от уличните барикади до големите музикални фестивали в САЩ и Европа.
Нели Русева: Здравей, Васко! 20 години след демократичните промени у нас, отиде ли си комунизмът, според теб?
Васко Кръпката: 20 години ме заяждат за тая песен, като че ли тя се казва "отиде", а не "отива". Припомням, че дори заглавието й е „Комунизмът си отива”. Не съм дръзнал да изпея "отиде", защото въпреки еуфорията и ентусиазма си знаех, че това не е лесна работа. Знаех, че хората се страхуват и трудно биха взели живота си в собствени ръце. Но, че такава ченгесарска демокрация ще ни спретнат, не съм очаквал. Сега си давам сметка колко са се стреснали злите сили тогава от тази еуфория. Никога няма да забравя онези грейнали лица, готови на всичко, в името на безкомунистическа Европа. Досега ми дават сили онези хубави мигове на мир, любов и много рокендрол в началото на 90-те. Тогава с музика се разписахме в историята. И продължавам да вярвам, че комунизмът си отива, но за съжаление у нас по-бавно, отколкото във всички други страни от бившия соцлагер. По онова време не си представях, че ще имам интернет, мобилен телефон… Не си и мислех за членство на страната ни в НАТО и ЕС. Исках просто свобода на мнение, което да не ми носи неприятности, ако не съвпада с мнението на властта. А, и да има банани по магазините исках. Струва ми се, че институционализирането на чалгата нанесе трайни увреждания върху мисленето на българина. У нас е обявена война на честта и достойнството. Байганьовците са на мода, а не Алековците...
Нели Русева: Ще успеем ли да загърбим миналото и да бъдем наистина свободни?
Васко Кръпката: Ако продължаваме да чакаме историята да осъди комунизма – има да си чакаме. Историята е един вечен спор, а ние си мрънкаме за безвремието на бай Тошо. Така трудно ще погледнем напред. Моята надежда е, че все повече българи пътуват в чужбина и виждат как живеят нормалните хора. Надявам се така, малко или много, да се преборим с назадничавото мислене.
Нели Русева: Питам за надеждите ти, защото четох някъде, че си „отсвирил” държавата. Кога стана това?
Васко Кръпката: Имаше някакви избори и едно мазно „нещо” се беше кандидатирало за парламента. Представяш ли си, дори имаше шанс! Тогава реших, че ако това стане – ще ме е срам от паспорта ми. Исках да си сменя гражданството, докато „нещото” е депутат в Народното събрание. Слава на Бога, размина се това.
Нели Русева: На 50 години, все още ли си същия бунтар?
Васко Кръпката: О, мярка за бунтарство няма. Мога да кажа, че сега съм много по-уверен в себе си и в музиката си. Като бях на 20 години „Пинк Флойд” и „Лед Цепелин” се бяха разпаднали и направо не ми се живееше. Сега, духовно и физически, се чувствам много по-добре. Щастлив съм, че живеем в такива интересни времена. Бунтът – той е завинаги.
Нели Русева: На фона на всичко това, и разбира се, ако можеше да избираш, би ли избрал България за своя родина? Каква е твоята мечта за страната ни?
Васко Кръпката: Куфарът ми е винаги стегнат за път. Сега, когато можем по-лесно да си търсим дом по света, продължавам да си живея в родната мръсотия и се опитвам да намирам острови на съкровищата из бурените тук. Някак си се чувствам от другата България. Знам си, че татковината е издържала много превратности на съдбата. Знам, че има някаква магия из нашите земи. Мечтая си настроението на нацията да стане по-ведро. Мечтая си хората да се отърват от оковите на „посттекезесарското” мислене. Да надживеем самоизяждането и да събудим добродетелите в душите си. Така България ще я има!
Продължението на разговора с Васко Кръпката четете утре.
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара