Фортисимо

За и против евтаназията е морален спор, водещ до ожесточени дебати в цивилизованите общества. През седмицата и у нас професор Любен Корнезов внесе проектозакон, който разрешава прилагането на евтаназия при изричната молба на неизлечимо болния или неговите близки.

Медийните дебати между специалисти звучат що годе логично. Те поставят правото на достойна смърт без болки и перспектива срещу чудодейните изцеления, които се случвали, макар и рядко. Трагична обаче е публичната реакция към законопроекта. А тази на нашата църква е дори обидна .

Хората така и не разбраха, че евтаназия евентуално ще се разрешава само за тежко болни пациенти, които нямат шанс за възстановяване или живот без кански болки. Всяка молба ще минава през петчленна лекарска комисия и Върховния касационен съд.

По пътя на логиката – всеки изпаднал в безнадеждно положение заслужава лека смърт. Това всъщност означава и самата дума евтаназия. Но повечето българи май не мислят така. Голяма част от тях всъщност въобще не мислят. Сякаш до ограничените им мозъци пропускателно достигат само отделни думички, които подпалват параноята им.  Затова и се излагат в национален ефир пресипнали, на ръба на истерията. Не вярвате? Звучи ви грубо? Това се случи в предаването „Часът на Милен Цветков” по Нова ТВ на 29 юни. Всички зрители, които се включиха по телефона показаха, че въобще не са схванали за какво иде реч.

Ето и няколко красноречиви цитата:

Мъж: „Аз ли съм. А, добре. Аз съм. Почвам. А сега. Този дето говори там, оня депутат Корнезов, като е толкова отворен, ще иде ли да сложи една инжекция на един такъв, бе. Те умориха България, сега искат да уморят хората, всичките, бе”.

Жена: „Българинът живее недостойно, той мизерува и направо съществува. Сега искате да дадете възможност и да убивате тези нещастни хора”.

Жена: „Струва ми се доста арогантно и вулгарно, това, което говори господин Корнезов… Вие искате да избиете половината България, защото са бедни, защото нямат близки, няма кой да ги погледне”.

Жена: „Чудя се кой е този, вместо мене, който ще решава кога ще умра. Трябва да имам аз право да решавам, не ме интересува никаква лекарска комисия”.

Тези хора наистина не могат да възприемат, че евтаназията е личен избор (или избор на близките) и се отнася само за така наречените неспасяеми случаи. Тук си говорим за неописуеми болки и страдание. Не. Смисълът, който успяваме да извлечем от проектотекста е, че депутатите искат да ни избият. И нас, здравите! Всъщност не дебати за и против евтаназията ни трябва, а за и против въвеждането на харакири (то пак е доброволно самоубийство, но заради загубено достойнство). Звучи ужасно, но след като не си в състояние да осъзнаеш един прост термин, за какво изобщо живееш? Та, тук така и не стана въпрос за спор, а за малоумни коментари.

И ако народната глупост се оправдава лесно, то църковната минава всякакви граници на допустимост. Ето какво казва отново в предаването на Милен Цветков богословът Александър Тодоров (на снимката) – 20 юни. За него въпросът за или против евтаназията бил съотносим само с чуденето дали да сме с Христос или с Антихриста. А за тежкоболния човек препоръча „Да бърза да се кръсти, ако не е кръстен, и да се покае. Тялото може и да не спаси, но ще спаси душата”.

Интересно е какво посъветва въпросният теолог дама с толкова силни болки, че морфинът вече не й помага: „Имате ли страх от Бога? Давате ли си сметка какво ще стане след евтаназията, че това е бунт срещу Бога? Ако вие претърпите това мъчение, то ще ви се вмени като мъченичество. Мъчениците знаете на какво достойнство се радват в небесното царство”. Думи, толкова цинични, че дори не заслужават коментар.

На този фон фактите са ясни – обществото ни не е дорасло за толкова екзистенциален спор. А това е жалко за хилядите наши приятели и роднини, които посрещат смъртта с болка, ужас и с потъпкано човешко достойнство. Това е голата истина! Всичко останало е лицемерие. А, да, и малоумие!

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка Нова ТВ)