Това са нашите години. Датата 10-ти ноември 1989 година постави такъв отпечатък върху живота на българите, че независимо от тяхната възраст – започна да отмерва личния им живот по друг начин. През последните двадесет години имаше много проиграни надежди, победи и загуби. Но, нима не е било така и в живота на дядовците ни?
Те обаче си имат друга дата – 9-ти септември 1944 година. Затова казвам, че последните двадесет са си нашите години. Точно както дядовците ни – и ние сме ревниви към оценките за изминалия период от нашия живот. Повечето си спомняме особения адреналин, предизвикан от чувството, че ставаш част от историята на България. И същевременно се питаме „За какво беше всичко?”
По-долу ще прочетете, че Васко Кръпката имал усещането, че пише тази история с музика, а далеч по-младата Светла Крумова вижда резултата в „отворената врата” към света.
Двадесет години по-късно си спомням неспособността на по-възрастните да разберат, че наистина не харесвам държавата, която са сътворили. Надявам се някой ден да не се налага и аз да отбранявам живота си от критиките на дъщеря си. Защото сега знам, че ще го правя! „Това ли е социализмът, който създадохте?” е въпрос, който лесно може да се превърне в „Това ли е демокрацията, която създадохте?”
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара