Фортисимо

Футболът и волейболът са много различни спортове. В единия се играе с ръце – в другия с крака. В единия има много борба и малко точки, в другия също има много борба, но и много точки. Единият се играе за време, а другият за резултат.

Разликите са изключително много, но вечерта на първи юли открих една прилика. Един магически миг, който те кара да се чувстваш горд че си българин, и да предвкусваш нещо голямо, без да има ясна причина за това.

Влизаме в машината на времето и я настройваме да ни отведе на 17 ноември 1993 вечерта.

Сигурен съм че знаете какво имам предвид. Мястото е Парк де Пренс. Събитието Франция – България. Текат последните минути. България трябва да победи, за да се класира на световното, но това изглежда трудно постижимо. В състава на Французите са Дешан, Кантона и Папен, а в нашия... Емил Костадинов. Емо не е най-голямата звезда в състава ни, но прави нещо, за което ще сме му благодарни докато ни има. Онзи безценен гол, който ни прати на лудото американско лято.

Спомени, спомени...

Връщаме се в настоящето. Българският национален отбор по волейбол играе мач срещу суперотбора на Русия. Трябват ни 2 гейма, за да се класираме. Руснаците са силни и шансовете ни не изглеждат големи. Така, както бе и в продължението на Парк де Пренс. В средата на третия гейм при резултат 1:2 гейма Сборная ни води с 16:18 и в този момент се пръква онзи български дух, който рядко се появява, но появи ли се, носи нещо голямо и значимо със себе си.

България прави обрат и е на финал на световната лига. Загубихме от братушките, но това въобще не е от значение. Отново не голямата звезда блести, а една от другите звезди. Не волейболният Христо Стоичков печели решителната точка, това прави Цветан Соколов. Матей Казийски игра добре, но решителното попадение отбелязва Соколов. Паралелите между класирането на футболния отбор за световното в САЩ и това на волейболистите ни за финалите на световната купа в Полша са много. Силни състезатели, един открояващ се, който е може би най-добрия на поста си, силен българин за старши треньор.

Не искам да урочасвам нашите, но по пътя за САЩ колата на Стоичков и компания се обърна на няколко пъти, веднъж и на самото световно, но краят беше повече от приказен. Ако Матей Казийски, Радо Стойчев и компания си повярват, сигурен съм, че ще постигнем нещо голямо в Полша, така както го направи Пеневата чета преди 17 години зад океана.

За fortisimo.eu – Стоян Вълчев (avantaj1.blogspot.com)