На празника на детето – 1 юни, почти в края на деня, когато вече и работещите родители са успели да изведат децата си навън, и аз успявам да поразходя сина си. Малко развлечения, разходки, изненади и нямаше начин да не завършим този хубав празник с люлки.
Избираме новата и желана от всички деца площадка в Градската градина. Няма смисъл да пояснявам, че тя беше препълнена, предвид празника, топлото време и часа, когато най-много се разхождат децата. Този път обаче площадката наистина се късаше по шевовете. Малки и големи, придружени от майки и татковци, приятелки и лели, тичат, скачат и изобщо се намират в „тяхната страна”.
Заедно с това, че не изпускам сина си, погледът ми обхожда цялата площадка, за да преценя ситуацията. Много деца на едно място винаги крият и опасности. Те колкото са забавни, толкова са и непредсказуеми. Докато се заиграят и след малко се сбият.
Интересна компания привлича погледа ми. В единствената къщичка с маса и пейки на площадката са седнали четири тийнейджърки. Прекрасни! Гримирани, облечени, греещи! Млади и красиви! Деца като всички други на тази възраст. Почиват си момичетата. Нищо лошо. Само че…
Само че на масата са разположили вестник, на който тези четири девойки играят карти. Не е лошо и това. За да им вървят повече картите, мацките пият бира в пластмасови чашки, купили са си двулитрова бира. Пушат и цигарки. Някои може и да не видят нищо лошо в цялата тази картинка, но аз видях. И се възмутих. Бях с приятелка, затова я помолих да наглежда моето момче и приближих до къщичката. Учтиво поздравих момичетата и попитах как се чувстват. Добре, отговориха ми те, като се усмихваха. Аз отново си повторих въпроса дали се чувстват добре, тук на това място, на тази площадка, където има сигурно повече от сто деца, а може би и повече, на възраст от няколко месеца до 10-тина години. Те пък са придружени от долу горе толкова родители… Момичетата започнаха да се усмихват още повече, но вече не така сърдечно и нормално, а с леко раздразнение и недоумение. Насърчаваха се една друга да си продължават играта на карти и да не обръщат внимание на „досадната жена”.
Аз не се отказвах обаче. Продължих да питам – на колко години са, къде учат… Отговориха ми. И после отново повтарях въпроса си, не се ли чувстват неудобно насред площадката с малките деца. Не е ли странно да се настаниш точно там, да хвърляш картите с чаша бира в ръка и цигара в устата… Улавях се, че морализаторствам, че казвам думи, които много, много ги дразнят, а може би не стигат до тях?! Но не можех да спра.
Наистина не можех да спра и да отмина, все едно че нищо не се случва. Все едно, че никой не стои в тази къщичка, насред рояка малки деца, които сега възприемат света. Какъв свят ще приемат за нормален и какъв ще го правят после, зависи от всеки ден и всеки момент, в който попадат.
Съзнавах, че тези четири девойки там можеше и да не ми обърнат внимание, можеха и да ми отговорят с думи, които съм напълно убедена, че знаят, за да ме разкарат. Съзнавах и това, че дори аз сега да ги накарам да се почувстват неудобно, утре няма да ги забележат на друго място. Съзнавах и това, че от всички възрастни на тази площадка, май останалите не ги виждаха, сякаш бяха невидими. Погледът ми обходи Големите, те бяха заети. Следяха децата си, разговаряха помежду си, почиваха си… какво им трябваше да се занимават с хорските деца?!
Какво им влизаше в работата?!
Ей хора, ние така правим всеки ден, с други неща, в други ситуации. Правим се, че не ни засяга. Правим се на слепи и глухи, до степен, в която децата ни да приемат тези неща за нормални.
След като зададох един куп въпроси и направих опити да накарам момичетата да се замислят и да се почувстват неудобно, те продължаваха да си стоят там. Вече започнах леко да усещам, че аз самата започнах да се чувствам странно и промених тактиката. Казах:
Какво още чакате, да извикам полиция, така ли? 15 годишни, пият бира и пушат цигари насред площадка за деца, чакате да ви приберат ли?
Едва тогава порасналите деца започнаха да си събират нещата и изключително неохотно напуснаха къщичката…
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара