Фортисимо

В последното издание на предаването „Абсолютно” на „Форте” радио, Коко Паносиян разговаря с Георги Христов. Това се случи броени дни след последния грандиозен концерт на звездата в най-голямата българска зала в НДК.

Коко Паносиян: Уважаеми слушатели, за мен е изключителна чест да ви представя днешния мой гост – Георги Христов!

Георги Христов: Здравейте на всички слушатели на „Форте” радио!

Коко Паносиян: Следя хубавата българска музика от години. От предишно ваше изказване съм запомнил, че няма естрадна музика, защото естрадата е просто мястото, където тя се изпълнява...

Георги Христов: Точно така, това е сцената, мястото...

Коко Паносиян: Кръстен сте на светец, наричан „Победоносец”. Какво още не е победил Георги Христов?

Георги Христов: Много неща не съм победил. Както в музикален, така и в личен план. Ако един артист реши, че е стигнал върха - това означава, че всъщност е тръгнал стремглаво надолу. Аз обичам да казвам, че харесвам да нощувам под върха, за да мога на другия ден да направя следващата крачка.

Коко Паносиян: Ако трябва да охарактеризираме Георги Христов само с един стил - ще е доста трудно...

Георги Христов: Така е, моята музика не е само в един стил. Моята публика е различна по възраст и по интереси и се стремя във всеки следващ проект да има песни в различни стилове. Не смятам, че един творец трябва да се ограничава в един стил, това не му помага.

Коко Паносиян: Деветдесет процента от песните ви са си ваше лично творчество. Това вече ви прави съвсем друга категория творец.

Георги Христов: Композирам вече повече от двадесет години, но това не е толкова известно на широката публика. Може би защото най-напред стои изпълнителят, но в крайна сметка песните са на композитора и на автора на текста. Това сигурно е грешка и на радиостанциите, защото наблягат само на изпълнителите. Така е по целия свят, само у нас не е така, но пък какво ли ни е наред...

Коко Паносиян: Дълго време ви нямаше. Бяхте обиден на много хора?!

Георги Христов: Обиден не съм бил. Просто беше такъв период. Аз не обичам да досаждам на хората с името си, с лицето си, особено в тези тежки времена, когато българинът преживява трудно. Появявам се, когато имам какво да кажа на публиката.

Коко Паносиян: Какво мислите за новата генерация български певци?

Георги Христов: Има много добри певци, но за съжаление повечето имат лош мениджмънт и още по-лоша репертоарна политика. Просто не пеят песни, които да стигнат до хората.

Коко Паносиян: Скоро изнесохте страхотен концерт в НДК. Какво почувствахте? Има ли песен, която винаги пеете по концерти и други, които може и да не включите в програмата?

Георги Христов: Разбира се. „Нямам нужда от много приятели”, „Черно и бяло”, „Чудак” и още други, които са любими на публиката, задължително влизат в програмата за концертите. Това са песни, които не мога да не изпълня, защото публиката ги иска. Какво е чувството - винаги добивам представа после, когато гледам записа на концерта. Реакцията на публиката беше прекрасна. Имам чувството, че публиката ми се отблагодари многократно за къртовския труд. Наистина получих много аплодисменти. Щастлив съм, и това ми дава сили да продължавам напред.

Коко Паносиян: Казахте "къртовски труд". Освен талант, за истинския успех очевидно е нужен и много труд. Какъв е съвета ви към по-младите изпълнители?

Георги Христов: Който иска да се учи, нека се учи, аз не съветвам никого. Който иска да се учи, нека го прави, попивайки от опита на добрите, на успелите. Аз се уча постоянно от най-големите. Който иска да се развива, да се учи, за да не се превърне в еднодневка.

Коко Паносиян: Каква музика слушате напоследък?

Георги Христов: Напоследък си купих три нови неща. „Life” на Тина Търнър от последното й европейско турне. Имах щастието да бъда на два нейни концерта в Париж тази година. Искам да ви кажа, че годините на твореца нямат никакво значение. Само в България се коментира възрастта на изпълнителите, простаци сме в това отношение. Вторият албум е на Уитни Хюстън. Една жена, която премина през ада, заради алкохола и наркотиците, която е изгубила 70 процента от гласовите си данни, но въпреки всичко класата си личи. Взех си и последния албум на Марая Кери, който е наситен със скимтене и вой. Безсмислено похарчени пари.

Коко Паносиян: На финала на този разговор, бих искал да ви пожелая здраве, за да радвате многобройните си почитатели с още хубави песни! Искате ли да поздравите някого?

Георги Христов: Да, искам да поздравя ценителите на хубавата, на стойностната българска музика. Продължавайте да ни слушате, защото ние имаме нужда от вашата подкрепа!

За fortisimo.eu разговорът с Георги Христов подслуша Нели Русева