Лято е! Навън живачният стълб расте все повече и повече, а благодарение на училищната ваканция улиците са пълни с бездействащи дечурлиги. Преди ден седнах с мой приятел на кафе (където едвам намерихме място, защото беше по-пълно от баничарница през голямото междучасие).
Тогава видях една гледка, която едновременно ме изуми и шокира. До нашата маса седяха три дечица на видима възраст не повече от 8 години. Малките хлапета си говореха как нямало да прочетат разни детски книжки (може би дадени им от учителката, за да си уплътняват времето през лятото, а не да киснат по кафета). Нямали време, а с какво са заети толкова не знам!? Но пък се оплакваха как други хлапета им искали приятелства във Фейсбук. С моя авер се спогледахме и видях в очите му как и през него минава мисълта „накъде отива тоя свят”.
Започнахме да си говорим разни работи, но аз не можех да проумея как тези невръстни хлапета се наливаха със сок и обсъждаха кой какво късметче е изтеглил от Фейсбук. Замислих се трябва ли децата да имат толкова свободно време през лятната ваканция. Да се шляят безцелно по кафета и да се ровят из интернет. Няма ли да е по-добре да им се намери някаква работа? Да се измисли някаква занималня за децата по време на лятната ваканция, където да ходят задължително, да четат книжки и да вършат някакви по-полезни неща, от това да киснат пред компютъра.
Когато бях дете ваканциите прекарвах на село, където ритах топка, карах колело и помагах (къде с желание, къде не) на баба и дядо. Вярно тогава нямах Фейсбук и интернет. Вместо да играем фифа, ритахме топка наистина. Вместо да четем статуси в Фейсбук, четяхме „Патиланско царство”. Може аз вече да остарявам, но това е ненормално. Вместо децата да свършат някоя полезна работа, да поспортуват или да прочетат нещо, те се мотат по кафенета.
А колкото и изтъркано да звучи, децата са бъдещето. Едно дебело и мързеливо бъдеще. Лятната ваканция винаги е била най-хубавият период от училище, но ако изходът е тя да се намали или направо да се премахне – аз гласувам за и с двете ръце.
За fortisimo.eu – Десислав Малинов (avantaj1.blogspot.com)
0 коментара