Това е заглавието на любим на много мои приятелки игрален филм. Една силна любов, преодоляла разстоянието, устояла на предизвикателствата. Подобна е и една друга, публично демонстрирана любов, а именно любовта на феновете към Джон Бон Джоуви и неговата банда.
28 години на сцена, безспорни хитове, които няма нужда да изброявам, висок професионализъм и приковаващ магнетизъм – това са характеристиките, които осигуриха на рок състава възхищението на публиката и мястото им сред най-добрите.
През уикенда имах уникалната възможност да се докосна до явлението Бон Джоуви и останах безмълвна - 55 хиляди зрители се насладиха на невероятно шоу. Мястото (за наше съжаление) Букурещ не беше пречка да има силно българско присъствие, емоции, танци и развълнувани викове. Ако трябва да сравня нас, българите, с румънските почитатели, несъмнено ние умеем да се забавляваме в пъти по-добре. Раздадохме се докрай, аплодирайки, скандирайки името на вокалиста, припявайки заедно с него. Не на последно място успяхме да развеем и трибагреника,за да напомним за себе си.
А концертът в цифри протече така - начало 20.00 ч., шоуто продължи три часа, като самият Джон призна, че си е струвало да зарадва балканските си фенове. Песните, коя от коя по-докосващи, бяха 23 . Все пак не мога да не отбележа началото - "Raise Your Hands" и края на официалната част - "Keep the Faith".
Какво ме впечатли?
Това, че всяка една песен е много съдържателна, носи собствено послание, а придружена и от любимата на хиляди рок музика, автоматично се превръща в хит. Площадът пред Парламента се оказа чудесно място за най-верните рокаджии, защото не липсваха и хора с двигателни проблеми. Но всички се оказаха достатъчно толерантни и им сториха път. Ако това е животът, описан в едноименната песен на бандата, значи сме намерили успешната формула. Доказаха го грейналите лица и желанието да чуем още от незабравимите парчета. И искането се осъществи - светлините включени, микрофонът работи, публиката е в готовност да подкрепя идолите - значи да продължаваме. Не ни се искаше магията да свърши, не можехме така лесно да се разделим с най-добрите.
И все пак, когато краят дойде благодарихме както на Джон, така и на себе си за преживяването. Малко неща те грабват, още по-малко те оставят без Бон Джоуви. Концертът на Бон Джоуви в неделя си заслужаваше 20-годишното чакане, той ни послужи за пропуск на границата, защото и митничарите се интересуват от музика. Така приключението ни завърши с надеждата да срещнем любимите музиканти отново (rock).
И за финал, поддържайте духа си с хубава музика, защото тя ни вдъхновява да правим добро!
За fortisimo.eu – Виктория Бонева (снимки авторката и Елена Еленкова)
0 коментара