Доста неща знам (и съм ги споделял с вас) за интернет троловете. Наскоро обаче се убедих, че виртуалните хулигани са като алкохолиците. Ама никога не признават, че са такива.
Ясно е, че те винаги са прави, но дори и след като са оставили след себе си роман с цинизми, лични обиди и закани, те пак не виждат себе си като досадници. Даже използват всеки един момент, за да изтъкнат своето IQ и да настъпят останалите коментатори по предполагаемите им слаби места. Така в собствените си очи се превръщат в герои („Разказах му играта”, да бе!). Какво като у събеседниците им се засилва желанието за връщане на вече изяденото. Но пък този номер си е част от стратегията на троловете, които изпитват духовен оргазъм, всеки път когато хванат рибка на гнусната си въдица.
Затова мотото „Не хранете троловете” е висшият пилотаж в интернет комуникацията. Трудно е обаче да се въздържиш, когато ти излеят на главата кофа помия.
Всъщност трябва да се прави разлика между критична мисъл и тролско поведение. Безспорно всеки е свободен да изрази мнението си, да изкаже забележки или да предложи алтернативна гледна точка. Тези коментари са не само полезни, а и необходими. Ако не си съгласен с нещо, сподели го! Обясни защо. Така предизвикваш цивилизован диалог, а не уеб скандал.
Но този принцип не работи за троловете. Те не си губят времето да оспорват мнения, а направо нападат автора им. Започва се от това колко бил прост, какво работел, колко пиел, каква кола карал. И се стига до това колко му е голям или колко незадоволен бил. Дори и да преглътнем каруцарското поведение, в цялата помия липсват аргументи. Те са заменени с обвинението „толкова ти увира главата” и наглото заключение „че ти така или иначе няма да разбереш, щото си прост”.
Ако следите интернет дискусиите в някои новинарски сайт, ще стигнете до категоричното заключение, че цинизмите вървят ръка за ръка с критиката. Не е възможно да съществува несъгласие, което да не е обвързано с каруцарски сленг.
А ситуацията е изключително трагична на няколко нива. Първо, триенето на мнения само амбицира троловете, които стават дори по-нетърпими. Второ, липсата на провокация ги разпалва допълнително.
Оправия засега няма. А и скоро няма да има. Поне докато хулиганското поведение в интернет не бъде криминализирано. Защото реално погледнато няма никаква разлика дали ще обидиш някого в мрежата или на улицата. Уеб полицаите у нас все още са технологичен мираж (пък и нещата са доста сложни).
Някой ще кажат „аман от полицейщина”, но примитивното ни от към морал общество се нуждае от примитивни мерки за контрол. Поне докато не се научим, че несъгласието и простащината не вървят задължително в комплект.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка: adrants.com)
20.07.2011 (ср) 10,24,28 EEST
20.07.2011 (ср) 15,59,16 EEST