Фортисимо

Такъв народ като нашия никъде го няма. Твърдим, че държавата ни е виновна за "положението", в което се намираме. А всъщност, държавата – това са хората.

Твърдим, че политиците ни лъжат, ограбват, мамят и прочие, а ние си ги избираме, пък и в някакъв леко изменен вариант постъпваме точно като тях.

Този и онзи, видели се с малко власт, си мислят, че са хванали бога за рога. Държат се с подчинените си, така сякаш им дават милиони евро заплати, а пък те видиш ли – по цял ден си почесват кълбовидните принадлежности, дето са им между краката.

А истината е съвсем друга. За 400-500 лева т. нар. служители са готови да вършат всичко, като се почне от изхвърляне на боклук, миене на подове, тоалетни и чинии, та до правене на орална любов...

За съжаление към днешна дата няма някой като Левски, Ботев или Раковски, който да ни поведе към свободата; към извоюване на правата ни, които са наше рождено право. За съжаление, в съвременното BG, няма някой овчар, който да поведе стадото.

Защото сме овце (а не кучета)... Съзнанието ни, интелектът ни, привичките ни – всички тези наши черти са с овчи характер. Толкова сме комплексирани, че не вярваме, че можем да получим нещо добро и се съгласяваме да сме роби в собствената си държава – роби на задръстеното си съзнание. Роби сме на несигурността си, на схващането, че не сме достатъчно способни.

Като потребители, клиенти и купувачи сме арогантни, нагли и несъобразителни. Мислим и действаме, водени от егоистичното си чувство, че с 20 лева сме всемогъщи. Голяма гордост е да притежаваме парцалки с надпис "Adidas", "Puma", "Kappa" и прочие, които обаче реално са произведени от група китайчета в някое забравено от бога място. Чувстваме се превъзходно, когато си купим я GSM-че, я някоя друга Hi-Tech приумица, но гости у дома рядко каним. Скъпоценните ни 200-300 лева са отишли не за някоя бака боя или нови тапети (като начало), а за блузчица, козметика или нов модел телефонче, и по тази причина ни е неудобно да поканим някого вкъщи, защото домът ни прилича на "кочина".

Горди сме, лесно раними и чувствителни на теми като пари, коли, жени и майсторлък. Повечето жени твърдят, че са големи майсторки в леглото, а мъжете преспали с тях, не са на същото мнение. Повечето пък мъже твърдят, че са способни, отговорни и сръчни, а жените им следват максимата "Майстор Тричко може всичко" и съвсем сами си поправят ел. уредите у дома и абсолютно безпроблемно отпушват канала в банята.

Завистливи сме. До толкова сме завистливи, че видим ли някой по-особен, знаещ или чаровен от самите нас, сме способни да го очерним, да го смачкаме като въшка, да го оплюваме. А в същото време сме толкова лицемерни и страхливи, че дори не можем директно очи в очи да кажем на някого, че не го харесваме.

Далавераджии сме – винаги гледаме да минем по "тънката лайсна" и да прецакаме, колкото се може повече хора. Но когато нас ни прецакат, се жалваме и се чудим защо именно на нас се е случило такова нещастие. Умните, съвестните и смелите бягат в чужбина. Не се махат, защото не обичат държавата си, а защото тук реализацията е много лабилно понятие – за да успеят трябва да постъпват като далавераджиите. Иначе стават жертви на гореспоменатите, защото тук в сила е законът на Джунглата: "Изяж, за да не бъдеш изяден".

И съдебната ни система е корумпирана; и в университетите е пълно със знайни и незнайно корумпирани професори; и ченгета подкупни има колкото щеш. Решиш ли да "въстанеш", да изразиш гласно мнението си, да отстояваш позицията си – то тогава със сигурност ще загубиш "играта". В единия случай мнението ти остава нечуто, неразбрано, незачетено, а в другия – биваш заклеймен като мърморко, неблагодарник или некадърник.

Спасение няма от никъде. А абсурдът дебне отвсякъде...

За fortisimo.eu – Ваня Тенева