Фортисимо

Целият свят беше разтърсен от норвежката трагедия от 22 юли когато 32-годишният Андерс Брейвик взриви кола-бомба в правителствения комплекс на страната. По-късно застреля десетки души в младежки лагер.

В крайна сметка 76-ма загинаха в кървавия план на Брейвик.

Съдебният процес срещу масовия убиец започна в понеделник. Норвежецът призна, че е извършил убийствата съвсем умишлено, но не се намира за виновен. Той твърди, че е спасител на Европа, защото е отървал Стария континент от марксизма в културата и от мюсюлманите. Психопатът изразява своите идеи в „Декларация за независимостта на Европа през 2083 година”. Документът съдържа 1 500 страници. В него Брейвик споделя, че осъзнава как светът ще го възприеме като най-голямото чудовище от Втората световна война насам. И точно затова той планирал да полее атентатите с червено вино и в компанията на проститутки.

Думите на омраза, които норвежецът бълвал в декларацията си и в социалните мрежи, не изненадаха никого, но доста хора повдигнаха тревожно вежди след като разбраха, че Андерс е използвал популярни видео игри в подготовката на кръвопролитията. Същите, на които играят всички деца.

Терористът посочва конкретно играта Call of Duty: Modern Warfare 2, която била повече тренировка отколкото развлечение, защото по нейните сюжети можел сериозно да планира операцията. Убиецът използвал още една игра за реализацията на своя план. Това била World of Warcraft. Фентъзи касапницата не давала практически познания, но осигурявала алиби в други страни, защото било достатъчно да кажеш, че отиваш да се видиш с някой от Warcraft приятелите си и всички въпроси отпадали.

Думите на Брейвик за пореден път поставят въпроса влияят ли кървавите видеоигри над запалените геймъри и децата ни? Родителите забелязват, че компютърното насилие успокоява емоциите на по-буйните хлапета, но дали играчът прави разлика между реалността и графичната фикция?

Факт е, че компютърните игри се сочат като виновници за всякакви социални проблеми: от затлъстяването до младежката престъпност. Индустрията, която ги произвежда, е на друго мнение. Тя отчита, че развлекателният софтуер и интернет имат положителна и важна роля за обучението и възпитанието. Трябвало да се съобразяваме с възрастовите ограничения и нивата на насилие. Това обаче се оказва не особено ефективен начин за селектиране на аудиторията.

Но пък случаят с Андерс Брейвик се препокрива с данните от проучване на Японски учени от института Оханомизу. Според тях количеството насилие не влияе върху нивата на агресия у децата. Проблемът идва от сюжетните основи. Децата, които играели игри с персонифициран герой (доброто момче, което бие лошите), станали значително по-агресивни за една година. В категорията на тези игри попадат Max Payne, Freedom Force и (внимавайте) Call of Duty. При тези развлекателни софтуери героят получава ясно изразен морален мотив да използва сила и да ликвидира лошите. Точно този модел изповядва и норвежецът.

Учените обясняват ефекта така: „Агресивността в поведението нараства, защото децата подсъзнателно отъждествяват себе си с добрите герои, чиито действия винаги имат оправдания. Това им дава право, подобно на герои от игрите, да търсят решения на своите си проблеми, дори и с използването на насилие, което е морално оправдано, защото те са добрите герои”.

Сега вече разбирам защо военният филм „Плачът на слънцето” завърши с надписа, че светът ще стане по-хубаво място когато добрите хора спрат да помагат.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимки razkritia.com)