Фортисимо

Забързан към входа на регионалната библиотека с периферното си зрение видях момче, което седи на бордюр, зачетен в малкия си лаптоп. Няколко минути по-късно се засякохме на входа. Изненадващият летен дъжд ме хвана в неговия капан.

„Струват ли си риска снимките?”, попита ме той, посочвайки с поглед големия апарат на гърба ми. „Моля?”, изненадано възкликнах аз. Той повтори въпроса си, а аз отговорих, че досега не съм се чувствал застрашен от работата, която върша. Не бях обаче сигурен, че го разбирам. „Така ли?”, възкликна с лека заплаха в гласа той. Усетих, че нещо не е в ред. „Тука имаше един брадат пед*раст”, нелогично отсече непознатият.

О, не… казах си на ум. От всичко най-много мразя простащината. Усмихнах се тъжно, а пред мен бе изнесена подробна лекция по омраза:

1. Колко ненормални били хората в България – явно странникът е дипломиран психиатър, който след масови изследвания е поставил диагноза на сънародниците ни. Не знам за него, но хората, с които общувам, са си съвсем нормални (въпреки че това е хлъзгаво понятие). Важно е в каква среда ще се поставиш, защото светът е цветен.

2. Как общинарите били избирани по брой психически разстройства – пак се почва с диагнозите. И аз много лесно мога да издам такава, но няма смисъл. Всеки средно интелигентен човек трябва да е наясно, че крайностите са винаги погрешни. Толкова е нелепо да конкретизираш дадена група хора, която със сигурност не познаваш лично.

3. Той бил ходил в чужбина и видял с очите си, че нещата там са по-добре – ами да си беше останал зад граница. И защо е по-добре в чужбина? Защото се спазват правилата, а тук си правим каквото си искаме. И аз съм ходил на запад, а никой непознат не си е позволявал да използва дума като „пед*раст” секунди след началото на разговора ни. Невъзпитани хора има навсякъде, но толерантността към тях в по-цивилизованите общества е много ниска.

4. Естествено, за всичко е виновно правителството, което забравяло, че и то щяло да падне, а тогава ще му се търси сметка – хайде пак почнахме с клишетата. Спорът правителството или манталитета на народа е като дебатите за кокошката и яйцето. Но ако властта (в лицето на Борисов) е някъде там „горе”, то ти си тук сред хората. И какво правиш за света около теб? Всяваш безсмислена омраза вместо да се усмихнеш на непознатия и да си поговорите спокойно за времето. Както (между другото) биха направили хората на запад. А това със „сметката” за правителството е такава смешка. Нали Супер Бойко дойде на власт с идеята, че ще разобличи поразиите на тройната коалиция. И какво стана?

„Какво прави този дърт охранител тук. Той не е съвсем адекватен, ми се струва. Що не вземат да сложат един млад човек на негово място”, започна да негодува непознатият.

За трети път всички (освен него) са луди. Не му ли писва да се повтаря? Чудя се дали знае, че този „дърт охранител” е всъщност мил портиер, който е винаги готов да помогне с усмивка. Интересно ми е дали изпълненият с омраза мъж осъзнава, че неговите думи са дискриминация по възрастов показател, известна като ейджизъм? Иначе сам отбеляза, че е широко скроен. Едва ли пък осъзнава, че живот и здраве някой ден ще стигне до неговите години и тогава ще е с пъти по-затруднен в намирането на работа. Просто, защото масата работодатели ще мислят като самия него. Защо им е дъртак, а? ;)

Разговорът завърши с типичната за всеки оратор финална мистерия.

„Мога да кажа още нещо… не, няма да го кажа, но ти ако си достатъчно интелигентен ще свържеш връзките”. Не любопитствах…

Защото свързах връзките още в първите секунди от разговора ни, който беше смесица от монолог и авто-терапия. Но, за да не бъда като него трябваше да попитам: „Защо се фокусираш само върху негативи и клишета. Каквото и да ти се е случвало, нали си жив и здрав. От това по-хубаво няма. Вместо да съдиш и обиждаш всичко живо, вземи и се замисли какво можеш да направиш за себе си и другите. ОК, нямаш работа, но с това егоцентрично (най-повтаряните ти думи бяха: аз, мое, мен), невъзпитано и агресивно поведение, на кого ще му е приятно да общува или работи с теб? Промяната започва отвътре, а да бъдеш щастлив е решение. И това не са клишета”.

Заради заплашителното поведение на странника обаче си замълчах (липсват ми няколко килограма смелост), а той си тръгна с видимо доволна физиономия. Това бе еманация на виртуалното недоволство, с което отдавна сме свикнали, но представена на живо.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка: thewmparentingconnection.com)