Фортисимо

Предстои ми да замина на море, а за почивката си купих книгата „The Rough Guide to Sci-fi movies”. Когато мой приятел попадна на четивото, възкликна: „Ще четеш книга? Толкова ли ще е скучно на морето?”.

Естествено се пошегува. Но подобна реплика за пореден път ме хвърли над размисли за собствените ми способности да чета и колко често оставям книгите на средата.

Страшен проблем ми е, така и не си изградих навик да чета редовно. И изключително завиждам на хората, които успяват с лекота да преполовят безброй книги и това им доставя удоволствие и развива въображението им. Смятайте, щом една от любимите ми поредици е „Хари Потър”, колко съм чел, а не съм на 15. За да се справя пък с първия том от „Фондация” на Айзък Азимов, ми отне около година. Имам, разбира се, всякакви извинения затова, но главното е, че прехвърлям по цял ден статии в интернет, което си е натоварващо. След това изобщо нямам желание да хващам книга. За мен това не е почивка, а ми се ще да преодолея тази психическа бариера.

„Любовта” ми към хартиените произведения датира още от училище, когато беше задължително да четем. Така и не приключих класики като „Под игото” и „Тютюн”. Страшно изморителни ми се струваха, пък и на детска възраст доста далечни ти изглеждат проблемите на възрастните. В един момент телевизията, игрите и интернет ме погълнаха и съвсем изключих от ежедневието си дейността четене.

От нищожното количество четене се поражда и липсата ми на по-богат речник, красноречиво изказване, покрай които настъпват чести обърквания при писане и обяснения. Разбира се, и километрични изречения, които се опитвам да избягвам, но не винаги успявам. Четенето си е необходимо, определено! Особено за младите хора, чиито изказ и способности за правопис са под всякаква критика.

Като почитател на киното, доста повече предпочитам да отдам вниманието си на някой филм, вместо да си тормозя мозъка с буквите. Но пък така не създавам собствена визия за идеята, не акумулирам определени образи и впечатления, а се уповавам на видяното и внушеното. Ако човек обаче си го влече нещо, няма как да избяга, а при мен това са филмите. Надявам се обаче, че все ще успея да отделя едно ъгълче от сърцето си за книгите, защото желанието го има, но явно е необходима повече воля.

За fortisimo.eu – Карим Букорт (C.O.Z. Blog)