Фортисимо

На всички ни връщат ресто – в хранителния магазин, например. Дребни стотинки. Както повечето хора, може би, така и аз не прибирах тези монетки в джоба си. Често съм попадала и в обратната ситуация – не ми достигат 1-2 стотинки и ги нося при следващото пазаруване.

На всички ни е ясно, че това минава само в кварталната бакалия, където продавачките ни познават, защото всеки ден минаваме оттам.

В хранителния магазин е възможно – там на хората не им прави впечатление формата на парите, а тяхната стойност. Те очевидно могат да направят и компромиси. Не навсякъде обаче е така.

Досега за мен разбрахте, че често пазарувам – по този признак не се различавам от вас. Следващото нещо, което ще научите за мен е, че се возя в автобусите на градския транспорт. Тук може би се различавам от някои. Държа да уточня, че линията, която ползвам, се обслужва редовно и нямам намерение да критикувам.
 
Колко от вас обаче могат да се похвалят, че контрольор ги е псувал, понеже 1/3 от стойността на билета е дадена под формата на дребни стотинки? По принцип съм от онези, дето винаги си приготвят точно пари, за да улеснят процеса на купуване на ценната хартийка. Е, едно утро не го направих. Закъснявайки за работа, тичах към спирката, бясно увивайки шал около врата си. Пристигнах навреме. Зарадвах се. Отдъхвайки си, започнах да бъркам в портмонето си за стотинки, без ясна представа какво всъщност е останало в него от предната вечер.

Оказа се, че имам единствено монети. Започнах да ги броя. С ужас осъзнах, че не ми достигат 6 стотинки, за да си купя билет. Човек винаги има избор – единият беше да се прибера вкъщи, да взема пари и да поръчам такси. Избрах друго. Поисках от една жена на спирката до мен. Поисках 6 стотинки назаем. Изпитах невероятен срам, ужасно неудобство (убедена съм, че съм имала мъртвешко изражение). Жената ми помогна с думите „На всеки се случва.” А аз си помислих „Винаги има първи път”.

Оттогава прибирам рестото от покупките в хранителния магазин. А реших да споделя това ужасно преживяване от благодарност към тази дама, която ми помогна в адски неудобен за мен момент. И защото вече се издължих. В съзнанието ми обаче се оформи още една максима. Имам предвид, освен онази за времето – колко дълги са 5 минути зависи от това дали си в тоалетната, или чакаш пред нея. Стойността на 6 стотинки зависи от това дали ги имаш в момента, когато ти потрябват.

Знаете ли, че по времето на социализма билетчето за градския транспорт е струвало точно 6 стотинки? Аз го научих след тази случка. Това е една моя тъжна градска история, която завърши с щастлив край. Имам и весела, пак автобусна, но тя е с тъжен финал. Оставям я за следващия път.

За fortisimo.eu от една постоянно пътуваща