Фортисимо

Остават броени дни до рождения ден на сина ми. Ще стане на пет. Сигурна съм, че ще стане още по-прекрасен: по-умен, по-красив, по-любознателен и по-обичлив, защото има най-доброто сърчице на света.

Не мога да си представя живота без него, надявам се и аз да съм му неделимата радост и опора, всичкото му…

Тези дни случайно или не прочетох първо за желанието на приемните „майки” да основат синдикат и дружно да се борят за отпуски, почивки, друго заплащане за труда си, работно време. Нека да искат, тяхно право е. Само да не ги наричат майки. Нека са всичко друго, но майки не.

Не познавам майки на заплата, на работно време, че и с отпуск от… децата си. Мила наша скъпа Родино, мила наша Българийо, не може да наричаш тези работещи по-млади и по-възрастни жени – МАЙКИ.

Всичко друго може да погазим, да променим, да префасонираме, да изкривим, дори да напъхаме в иглени уши, но да наричаме едни хора, които практикуват една професия МАЙКИ е нелепо.

Майката е свято нещо, не я слагайте в класификатора на длъжностите. Моля!

Другото, което направо ме учуди и наистина развълнува от сърце, че един психолог на фондация "За нашите деца" на име Марияна Тасева се сети, че нашето общество всъщност е длъжник на осиновителите. От години. Някой забеляза, че тези хора също имат проблеми, представяте ли си?! И те като всички останали, а също и прекрасните слънца, които отнасят със себе си от домовете и близо до сърцата си, за да се грижат за тях докато имат сили и време на този свят, и те също имат проблеми. Само че и едните и другите остават за цял живот с етикети – осиновители и осиновени.

Има нещо сбъркано и дори нещо откачено едно общество да нарича тези хора и децата им така, а хората, които се грижат за други деца за определено време и сума пари – приемни майки. Жените, които раждат децата си са майки, онези които ги изоставят са биологични майки, тези които ги гледат временно и срещу заплащане са приемни майки. Само онези, които са намерили детето си сред всичките 6 333 деца в социалните домове на България, завинаги остават осиновителки.

Има курсове за бременни, има специализирана работа с жените, които искат да оставят децата си за отглеждане в дом, има обучение на жените, които искат да станат приемни майки. Само знам, че има групи и курсове за онези, които са решили да осиновят детенце и да станат най-важния човек в живота му. Само те си знаят как се справят, само те единствени знаят какво е сам да се учиш как да постъпваш в многото трудни моменти, които те чакат, наред с всички останали, които има всяка друга майка. И когато никой не те е подготвил, никой не те е научил, се учиш във всяка минута и секунда. И никой не те е потърсил за нищо, трябва да се справяш и да си щастлив. Единственото, което искаш е да не те наричат – осиновителка, а детето ти осиновено.

Някога имаше и една друга още по-грозна за мен дума – храненик. Като че ли едно дете има единствената нужда да се храни. Добре че тези, които я употребяват, с времето остават все по-малко и по-малко, просто защото това поколение си отива.

Остават броени дни до рождения ден на сина ми. Ще стане на пет. Сигурна съм, че ще стане още по-прекрасен, по-умен, по-красив, по-любознателен и по-обичлив, защото има най-доброто сърчице на света. Аз съм неговата МАЙКА, и той е моят прекрасен СИН.

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: moetodete.bg)