Много се зарадвах когато видях как един магазин за обувки се трансформира в кокетна книжарница. Пък и търговският обект не изглежда като част от голяма верига, но може и да е.
Не че имам нещо чак толкова против големите вериги. Те имат своите качества – огромно разнообразие на заглавия и възможност за поръчки на четивата, които не са в наличност. Доминантното положение на „Големите” обаче им позволява често да се правят на тарикати пред клиентите си. А това е излишно и неприятно. Затова бях решил да дам шанс на по-малката книжарница. Преди месец за първи път си купих книга оттам. Поисках да платя с дебитна карта. Да, ама не! ОК, имах пари и в кеш. Истинският проблем бе в това, че обслужването се оказа някак… безлично. Но и това можех да преглътна.
Влизам обаче във въпросната книжарница, за да търся книга, която е пусната в търговската мрежа вчера. Питам директно за заглавието и ми се отговаря „О, щом е излязла вчера, то при нас ще дойде най-рано след две седмици”. Какво?
Абе, хора, във времето на файтоните ли живеете?! Мисля си наум „Ей сега ще се прибера у нас, ще направя он-лайн поръчка в някоя от десетките интернет книжарници и книгата ще е доставена в дома ми на другия ден сутринта”.
Щом предлагаш услуга, то тя трябва да е конкурентна на пазара, който отдавна включва и WWW търговията. После пък се сещам… това ли е единствената книжарница в радиус на 5 мин. пешеходно разстояние? Не. В следващата, естествено, уцелих бингото.
И все пак наистина не можех да повярвам какво ми се случва. Две седмици!? Доставките от Амазон UK идват за два дни. Пък и книжният пазар отдавна е преминал в сферата на бързо оборотните стоки. Седмично излизат десетки заглавия, които щом се изчерпят рядко виждат второ издание. Медиите анонсират добре появата на по-популярните четива, чиито премиери се следят от клиентите.
Вярно, като ми се наложи да използвам услугите на аптека избирам един малък обект, в който ако медикаментите не са от първа необходимост – често ми ги доставят на другия ден. Но в случая това не е проблем, просто защото аптекарката не гледа само да вземе парите ми, а проявява лично отношение. Винаги е готова да даде допълнителна информация за продукта, предлага алтернативни лекарства, които са на по-добри цени и се усмихва широко. Как няма да изчакаш едно денонощие…
А въпросната книжарница, освен че ми обявява „ние вървим назад с две седмици” се държи и студено. Продавачките, които застават зад касата, за да се пенсионират там – са явление, което трябваше да си е отишло с прехода. Да, но „бетонираният” обслужващ персонал е навсякъде около нас. Наред с нелепото отношение на продавачите върви и нелепа фирмена политика.
Дали щях да пиша въпросните редове ако мрачната магазинерка от малката книжарница се беше усмихнала и казала: „Все още не сме получили книгата. Искате ли да оставите телефонния си номер, за да ви се обадя като пристигне?” Вероятно щях да откажа, защото наистина няма смисъл да чакам доставката на продукт, който може да бъде намерен 100 метра по-нагоре, но пък този жест на внимание щеше да ме превърне в бъдещ клиент, ако реша да търся заглавие, което отдавна е пуснато на пазара.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка: grandeurprint.asia)
0 коментара