Фортисимо

Нели Русева: Ти ме накара да слушам блус. Даже на български! Какво за теб е тази музика?

Васко Кръпката: Още в прогимназията, когато чух „You gotta move” на Rolling Stones, си казах „ей това е моята музика!”.

Тази протяжна слайд китара, този бавен, почти спрял блус, ме издигна над нещата, но някак си без да съм страничен наблюдател. Хем вриш и кипиш в събитията, хем не си в суматохата. Блусът до ден днешен ми помага да се издигна над нещата. Затова успявам да съм известен български музикант, без постоянно да се навирам под светлините на лъскавите прожектори. Аз си знам, че и под най-шарения прожектор може да е пълно с нещастници. Вярвам, че хората винаги ще имат място в сърцата си за този стон, за този зов за човещина в прогреса, който на музикален език се казва Блус.

Нели Русева: Колко блус се натрупа с годините? Колко албума си издал?

Васко Кръпката: Дванадесет и едно DVD, но това, че съм ги издал на пазара, не значи нищо. Музикалният пазар у нас в повечето случаи се държи от мутри и те си наложиха своя вкус, така че мои албуми се намират в няколко специализирани магазинаи. Сега може да питате интернет за всичко. Няма лошо.

Нели Русева: Какви са плановете на „Кръпка блус бенд”, след албума  „Vasko - The Best Patch" ("Васко - най-добрата Кръпка")?

Васко Кръпката: Сборният албум „Vasko The Best Patch” е факт отдавна. Преди две седмици записахме в Германия един албум на живо. Казва се  "Blues from the dark side of the wall" Krupka Blues Band ' Live in Horrenberg Germany, който стана много гот. Имаме и доста видео материал от двата концерта в Германия и един в Будапеща. Планираме да издадем и DVD към този албум.  Трябва да намеря време да си довърша поредния български, авторски албум с работно заглавие "Автопортрет". Нищо особено, просто поредният албум с нови веселяшки парчета. Едно-две пиянски, едно, миришещо на бензин, и едно социално парче.

Нели Русева: Предстои ти пътуване до Холандия. Кой и защо те покани?

Васко Кръпката: Ще пътуваме по покана на някакъв културен институт, една българска журналистка – Даниела Горчева, и културния отдел на посолството. Организират нещо като дискусия-купон по повод 20 години от падането на Берлинската стена в някаква зала в централната библиотека на Амстердам. Ще има много българи и холандци. Навсякъде из Западна и Източна Европа се празнува този ден. Само у нас и в Русия, разбира се – не.

Нели Русева: Знаем, че беше приятел с Георги Минчев и наследи китарата му, след като той напусна този свят. Свириш ли с нея?

Васко Кръпката: Да разбира се, даже я водих в Щатите и я снимах на гроба на Джими Хендрикс. Гордея се с това наследство и смятам, че за Гошо беше най-важна неговата музика. Не минава купон, без да изпеем някоя негова песен.

Нели Русева: Затова ли инициира фестивала „Цвете за Гошо”? Разкажи за него!

Васко Кръпката: Идеята е да се събираме и да си свирим песните на Гошо. Същевременно групите да представят и свои песни, като така да се включват и все повече млади банди. Рокендролът да върви.

Нели Русева: Водиш телевизионно предаване с името „Карай да върви това е блус”.  Това по-лесно ли е от правенето на музика?

Васко Кръпката: Имам и радио, и ТВ предаване с това име. Лесно е, защото аз не съм водещ - „телевизионен водещ” е почти мръсна дума у нас. Аз просто отварям вратата на студиото и давам 2 часа на музикантите да свирят. Вариантите са два - или ще се представят добре, или ще се изложат. Нямам сценаристи, режисьори, платени клакьори и прочее. Свобода на мненията и много рок.

Нели Русева: Разкажи за семейството си?

Васко Кръпката: Ние сме най-щурото семейство, което се крепи най-много на мама Елена, защото тя отгледа два прекрасни индивида. Василена на 22 години – художник, бунтар, веселяк, мъжко момиче и – в същия момент – с дълбока, ранима чувствителност. Боян – барабанист, добряк, интелигентен метъл, който слуша и Моцарт, и Бетовен. А тате - пътуващ музикант, поради което (и слава Богу) рядко ми се е случвало да си говоря като баща с тях и да упражнявам някакъв родителски контрол. Най-важните неща в нашето семейство са любовта, изкуството и просветата. Такива яки пътешествия сме реализирали, че на километраж трудно ни се излиза.

Нели Русева: Има ли за какво да се живее?

Васко Кръпката: Разбира се - за музиката и любовта. За тези неща имам сили за няколко живота.

Нели Русева: За какво мечтаеш? За какво мечтае „кучето на крайния квартал”?

Васко Кръпката: Както винаги – за пътешествия по суша, вода и въздух. Напред във времето, назад в историята. Животът ми е едно вечно пътешествие, а приключения дебнат от всеки храст.

Нели Русева: Пътешествията ти ще те доведат ли скоро в Шумен?

Васко Кръпката: Ей, Шумен, к’во става... Имахте рок клуб „Кашмир”, после „Синьто”. Сега май остана само някой и друг бирен фест или мото събор. Най-хубавият ми спомен от Шумен е миналото лято, когато свирихме на феста на Платото. На другия ден Митака ме качи на парапланера си и полетяхме от скалите. Прибрах се и съчиних песен, която посветих на хората с криле - "Аз отлитам". Навярно ще я запишем скоро. Надявам се. Чао, Шумен, и до скоро!

За fortisimo.eu с Васко Кръпката разговаря Нели Русева