Фортисимо

Една от водещите новини вчера бе свързана със скандала около фондацията „Изкуството да живееш”. Тя бе наречена „секта, представяща се за хуманитарна организация, която вербува деца с гимнастика”.

Баща се бил оплакал в Дирекцията по вероизповеданията, че дъщеря му била зомбирана след проведени курсове по програмата на „Изкуството да живееш”. Момичето отказвало да гледа телевизия и да яде месо (сякаш това е нещо лошо), станала асоциална и изпадала в истерия почти без причина. Всъщност последните две състояние са характерни за почти всеки тийнейджър.

Не смятам да защитавам организацията „Изкуството да живееш”. Познавам практиките й добре. Има много неща, които одобрявам – упражненията по йога, системите за дишане, философските мъдрости. Естествено, има и неща, с които не съм съгласен – като масовите медитации и култа към основателя й Шри Шри Рави Шанкар. Но още повече се дразня на двойните стандарти.

Възможно е програмата на „Изкуството да живееш” да не е понесла на даден човек, по същия начин, по който определено лечение или медикамент може да не понесе на някой индивид. Но да правим драми за „чуждото”, а да не забелязваме „своето” си е грозна проява на невежество.

Да не би християнската вяра да не води до отчуждение и асоциално поведение? Бог бил любов, но любовта е само към ближния (тоест този като теб). За да се наречеш християнин, ти трябва стриктно да спазваш канона, а всички божествени изисквания те правят отшелник в света на неверниците. Ако пък си християнин само по празници и на думи, пак навлизаме във водите на двойните стандарти.

Ежедневно църквата насърчава хиляди хора да се лекуват от какви ли не болести като ходят да се молят на изгнили човешки останки. Всеки онколог ще ви разкаже за случаи, в които диагностицирани пациенти с ракови образования отказват лечение, защото „Бог щял да ги спаси”. След няколко години се завръщат в болницата с толкова сериозни разсейки, че тогава лекарите ги отпращат да се молят на Бог, защото друго не им остава.

Някой да е подал такъв сигнал към Дирекцията по вероизповеданията?

Съществува списък, който трябва да разграничи всяка официална религия от злите секти. Проблемът е, че до една описаните опасности присъстват както в християнството, така и в мюсюлманството. А те, напомням, са официални религии.

1. Групата е съсредоточена върху жив лидер към когото членовете й показват особено ревностна, безкритична отдаденост.
– Значи единственият проблем с Шри Шри е, че е още жив. За него обаче поне ще има доказателства, че въобще е съществувал (сред тях са и номинации за Нобелова награда).

2. Групата има за основен приоритет привличането на нови членове.
– Да, защото християнството се е капсулирало и не приема последователи. Защо са тогава всички тези напъни да проникне в училищата и да вербува нови членове?

3. Групата има за основен приоритет правенето на пари.
– Официалните религии пък живеят с манна небесна. Затова имат ценоразпис за всяка услуга.

4. Поставянето на въпроси, съмнението и несъгласието се обезкуражават или дори наказват.
– Да сте чували за клеймото „Анатема”? Така се дамгосва всеки, който постави под въпрос светото писание, писано обаче от хора.

5. Използват се техники за притъпяване на ума, за да се подтиснат съмненията за групата и нейните лидери. Това може да са: специфични медитации, напеви, говорене на чужди/непознати, езици, сесии на публично осъждане/порицание, ритуално извършване на вдебиляващи и безсмислени действия с много повторения.
– А какво тогава са молитвите, църковното пеене, публичните литоргии и анатеми, кръстенето или клатенето при наизустяването на корана?

6. Водачите диктуват, понякога в големи подробности, как членовете трябва да мислят, действат и чувстват.
– Да ви напомня ли за десетте божи заповеди, постите и всички задължения, които трябва да спазва по канон религиозният последовател.

7. Групата е елитарна и разглежда себе си, лидерите си и членовете си като специални (например лидерът е считан за Месия или аватар; групата или водачът имат специална мисия да спасят човечеството и т.н.)
– Кого наричат Месия в Библията и каква е неговата цел в Новия завет?

8. Групата има поляризирана мисловна рамка "ние срещу тях", която създава конфликт с обществото.
– Обществото ни не се ли дели на християни и мюсюлмани? Думата „джухад” дали съществува във философията на „Изкуството да живееш”?

Има още четири признака, но няма смисъл да продължавам нататък. По-скоро ми е интересно колко от другите 150 държави, в които „Изкуството да живееш” има последователи, са определили същността на фондацията като секта? Родната църква редовно протестира покрай проявите на йогистите, обвинявайки ги, че водят скрита религиозна дейност. Не съм аз човекът, който ще решава дали „е” или „не е” така, думата се пада на Дирекцията по вероизповеданията. Но пак е странно. Да не би държавните служители да имат директна връзка с Бог, който отсича кое е религия, кое секта и кое е хуманитарна организация. Вярно е, че има опасни „религиозни” общности. Те  отделят членовете си от техните семейства и предизвикват масови самоубийства. Всъщност, повечето последователи на „Изкуството да живееш” са точно обратното на асоциални и истерични, каквито са обвиненията на бащата, подал сигнала в Дирекцията по вероизповеданията. Йогистите са контактни, позитивни и енергични. Дали са религиозни… не знам. Но са духовни. Вярват в определени неща, които често предизвикват скептични усмивки, но да ви напомня ли, че половин свят вярва в непорочното зачатие и чудотворното възкресение.

За fortisimo.eu - Стоян Стоянов