Докато следим щетите и жертвите от урагана „Айрийн” в Северна Америка, се запитахме как тези природни стихии получават имената си. Оказва се, че кръщаването се прави с ясна цел.
Понякога в океаните се движат по няколко урагана и наименованието спомага за по-точното им проследяване. Изготвена е и система, която не е никак сложна. „Кръщенията” започват още през XIX век на островите в Карибско море. Месното население започнало да дава имена на връхлитащите го стихии и те били предимно женски. Метеоролозите на военновъздушните и военноморските сили на САЩ, които внимателно следят прогнозата за времето, заимствали идеята от островитяните и започнали да дават на стихиите имената на жените си. Основният принцип е да се използват кратки, ясни и лесни имена. През 1953 г. е създаден и официален списък с имената, които могат да бъдат използвани за обозначаване на ураганите. Отговорник за подбора е Американската национална метеорологична служба. Едва през 1979 г. е разрешено включването и на мъжки имена. Любопитното е, че това става под силния натиск на феминистки движения в САЩ.
Това бе списъкът с имената, които можеха да се използват миналата година:
Алекс, Бони, Колин, Даниел, Ърл, Фиона, Игор, Джулия, Карл, Лиса, Матю, Никол, Ото, Паула, Ричард, Шери, Томас, Вирджиния, Уолтър, Хермина и Гастон.
Изчерпят ли списъка, хората от Американската национална метеорологична служба започват да използват гръцките букви за наименоване – Алфа, Бета, Гама, Делта и т.н.
Съществуват шест списъка с годишни именници за ураганите в Атлантика. Те се редуват всяка година. Това означава, че през 6 години названията започват да се повтарят. Ако обаче една природна стихия се окаже прекалено разрушителна, името й се зачерква, а на негово място се слага ново. Така никога повече няма да се използват названията „Катрина” и „Айрийн”.
Екип на fortisimo.eu
0 коментара